— Защо сега? Защо е започнала да убива след толкова години?
— Да кажем, че на четиринайсет не е можела — помислих на глас.
— Това е вярно.
— Голдън смята, че причината е била новината във вестниците за самоубийството на Химена. Може би е видяла сходство със себе си, може би си е въобразила някаква история и е решила, че тя също е била жертва на изнасилвания и е забременяла.
— Или пък си е въобразила, че баща ѝ е охладнял към нея, защото е пораснала и вече не го привлича, както е постъпил с майка ѝ. Каквото и да е, новината я е извадила от равновесие — каза Естибалис, играейки ролята на адвокат на дявола. — Ти си специалистът по профилиране, Кракен. Звучи ли ти логично? Това, което видяхме на местопрестъпленията, не е ли по-присъщо на психопат, действащ хладнокръвно и предумишлено? Нали казваш, че престъпленията на психотиците са в резултат на внезапни пристъпи на насилие? Мислех, че са душевноболни, които се подчиняват на гласовете в главата си — каза тя с дрезгав глас и знаех, че нещо я смущава, защото винаги се прокашляше, когато се чувстваше неудобно.
Извадих бележника си от вътрешния джоб на якето. Нямах желание да правя словесни усилия, изнасяйки master class[64] по профилиране.
"На първо място — написах, — да си психотик не означава да си насилник. Това погрешно мнение пречи на тези болни да бъдат приети изцяло в обществото и е истинска спънка за възстановяването им. Съвсем малък процент от тях извършват престъпления и този процент е същият като при онези, които вършат престъпления, без да страдат от психично заболяване. Вярно е, че го правят под въздействието на гласовете и фантазиите и си създават собствен свят, който е различен от действителността. Предположихме, че местопрестъплението е необичайно, предварително замислено… но може да не е пресъздаването на фантазия, а да е мисия. Пасва на профила на месиански психотик. Смята, че има право да наказва бъдещите родители, да решава вместо тях, че не заслужават да отгледат неродените бебета и че те трябва да бъдат дадени на богините майки. Ребека е изпълнила Тройната смърт, както е описана от класическите автори, които са били съвременници на келтите. Нейната фантазия е, че баща ѝ я е желаел, че е имала плътски отношения с него и че бременността е била плод на това кръвосмешение. Това е разказала на Голдън, може би е била със…"
Замислих се… Главни кандидати?
"Не вярвам да е спала с Лучо — написах, след като си припомних онези далечни дни, — нито с Асиер. Те имаха други вкусове, дори не я поглеждаха. Може да е бил Хота, той беше най-малкият от нас и двамата често бяха заедно. Може да е имала нещо с Хота. — "След като Анабел го заряза", помислих си. — И затова го е убила сега."
— А Ана Белен Лианьо?
"Навярно я е смятала за съперница, защото е спала с Хота или защото сега е забременяла от него. Може би онези дни са оставили отпечатък върху развитието ѝ. Не знам в каква посока може да се отклони един толкова объркан ум, който е претърпял травми. Смъртта на майка ѝ я е разстроила дълбоко, това е ясно.
После е започнала нездравата ѝ фантазия с баща ѝ, единствения ориентир, който ѝ е останал. Въобразила си е, че детето е на двамата, че ще бъдат отново семейство и че тя ще замести отсъстващата майка. После, когато е изгубила бебето, всичко отново се е разпаднало и тя е избягала, за да не я пратят пак в болница, или се е страхувала от последствията, защото са щели да разберат, че бащата е Хота.
— Или го е направила, за да предпази Хота от скандала — заключи колежката ми.
"Възможно е. Хота беше още хлапе и същата година изгуби баща си, един такъв скандал щеше да го съсипе още повече, семейството му го държеше много изкъсо и Ребека знаеше това."
— Ако е така, това е добра новина. Престъпленията не са дело на психопат, не разследваме сериен убиец. Убила е Хота и Ана Белен и повече няма да убива. Това означава, че ти не си в опасност.
"Дано. Но не може да отхвърлим нищо. Това са предположения" — напомних ѝ.
— Знам, просто бихме си отдъхнали, ако е така — прошепна тя замислено. — Кажи ми, Унай, след това, на което станахме свидетели днес, смяташ ли, че Ребека може да е убийцата?
"Все още мисля, че е невъзможно една жена да притежава нужната сила, за да обеси когото ѝ да е на дърво с главата надолу"
— Голдън го е направила преди двайсет години с Ребека — възрази Естибалис.
"Била е четиринайсетгодишно момиче, а Голдън възрастна жена. Не можеш да ме убедиш."
Естибалис ме погледна предизвикателно и каза: