— Момичето, което е паднало… веднъж ми каза, че е това, нали? — каза той, като си намести очилата и я посочи на снимката.
Дядо беше много добър физиономист. До такава степен, че на литургията в параклиса в Окон, която се отслужваше всяка година на 15 август и където се събираха жителите от всички села в Алавеската планина, заключаваше, че момчето от Наварете е братовчед на пекаря в Уртури и че онзи хлапак от Виляфрия не може да е син на Антония и на Маулеон, защото изобщо не прилича на тях.
Кимнах с глава, загледан в снимката.
— Сигурен ли си, че момичето е умряло?
— Да, дядо, отнесоха я в моргата. Оттам никой не излиза, ходейки на собствените си крака.
— Да, но… виждал съм това лице или подобно на него наскоро, не помня къде. Но съм го виждал.
И аз му повярвах. Не ми звучеше логично, но животът ме бе научил никога да не подлагам на съмнение категоричните истини на дядо. Запазих информацията в паметта си, в случай че ми потрябва в бъдеще.
— Никой ли не ме чува? — прекъсна ни тънко гласче зад гърба ни.
— Извинявай, Естибалис. Не те чухме да се качваш.
— Викам ви от сума ти време от улицата. Само че при тези дебели стени… Хайде, Унай, до стената. И нека дядо ти дойде с нас, в случай че нещо се обърка и ми потрябва някой, който наистина да е силен.
— Ти командваш, шефке.
Последвахме Естибалис до градината на дядо и тя ни нареди да застанем под огромната круша, която беше на няколко десетки години, а може би и на сто. Не знам, вече беше огромно дърво, когато бях малък, и клоните ѝ бяха достатъчно дебели, за да поиграем там на бесеница.
— Представи си, че те прострелям с електрошоков пистолет "Тейзър" и паднеш на земята — каза ми Ести. — Мускулите ти се не реагират в продължение на доста минути. Централната ти нервна система е парализирана, ти зависиш изцяло от мен. Просни се на земята.
— Нужно ли е?
— Спомни си, че сега си на мое разположение. В противен случай опитът ще се провали.
Легнах между две лехи с праз.
Ести върза глезените ми с въжето и го стегна силно с опитна ръка. Почувствах се безпомощен и ми стана неприятно, напомняше ми това, което Нанчо ми причини преди време, а не исках да си спомням за Нанчо.
— Сега ще те обърна, ти не можеш да се защитиш, и ще ти вържа ръцете зад гърба.
Бучка пръст влезе в устата ми, когато Естибалис ме обърна доста рязко. Вдигнах поглед над листата на карфиола и видях, че дядо ми се превива от смях, съзерцавайки сцената.
— Ако знаех, щях да стана полицай — подхвърли той весело.
— Не ме дразни, дядо — помолих го сърдито.
— Сега ще докажа по емпиричен път, че като се използва клонът на дървото като опорна точка на лост, всеки може да повдигне тежест, по-голяма от собственото му тегло, в случая категория перо, издигаща във въздуха един кракен — каза Естибалис и прехвърли въжето през най-дебелия клон на крушата с лепкава смола по чеповете, на който се бях покатервал стотици пъти като дете.
После се отдалечи от дървото и започна да ме повдига, като дърпаше въжето без особено усилие.
— Ако ти се завие свят или те заболи главата, веднага ми кажи, не искам да ти разбърквам вътрешностите — извика ми, държейки съсредоточено въжето.
Остави ме да вися с главата надолу и светът ми смени посоките си. Тъмновиолетовата планина на нивото на главата ми, а небето с облаците — в краката ми.
Тази промяна на перспективата породи в мен странно чувство. Може би животът ми намекваше, че трябва да преосмисля нещата.
— Доказано! — извика тържествуващо Естибалис.
— Да, а сега ме свали! Нежно, много нежно — помолих я.
Не бях предвидил вторичния ефект на кръвта, стекла се надолу под въздействието на гравитацията, и усетих, че бузите ми пламтят, както и някаква неприятна тежест в мястото, където преди време се бе забил куршум.
Ести явно не бе чула молбата ми, или пък законите на физиката си казаха думата, така че не успя да ме свали нежно. Въжето се опъна, тя го пусна и аз се стоварих върху лехата с праз.
— Ама че приземяване. Съсипа ми вечерята за днес — каза дядо, който се втурна да ми помага, като се чудеше дали да се смее, или да се тревожи. — Добре ли си?
— Добре съм, дядо. Нищо ми няма.
Ести събра въжето и го донесе с тържествуващо изражение.
— Доказах, че мога да повдигна тежест, която е тройно по-голяма от теглото ми. Убиецът може да е сама жена. Забрави теорията за тримата качулати мъже. Пистолетът "Тейзър" прави излишна употребата на сила, лостът компенсира разликата в теглото, така че когато убийцата потопява главата им в пълния с вода котел, те са напълно неутрализирани. Келтите ряпа да ядат.