Дядо, както винаги дискретен, взе увитото въже, което Естибалис му подаде, и изчезна мълчаливо по издълбаните в камъка стълби на градината.
Той винаги казваше че ще си отиде така — мълчаливо и подсвирквайки си. Знаех, че е лъжа, че той никога няма да си отиде, но кой би се осмелил да му противоречи.
— Мисля, че Анабел се е сближила с Ребека, когато е разбрала, че е бременна. Смятам, че са се сприятелили, качили са се заедно в планината, научила е от нея кой е бащата и после е убила Хота. В събота вечер, пиян, той лесно се е съгласил да изпрати едно момиче до дома му — каза Естибалис.
"Трябва да променя профила — помислих, убеден от неопровержимото изложение на колежката ми. — да зачеркна версията за мъж или мъже, да приема, че може би Ребека, или жената, в която се е превърнала, е причинила смъртта на Ана Белен и Хота."
Но как да смъкнеш маската на човек, който се е готвил в продължение на години, за да извърши делото си?
52
Дворецът "Конде де Сан Диего"
19 юли 1992 г., неделя
Поредната силна вълна го тласна на няколко метра към скалата. Унай успя да хване с едната ръка тялото на момичето. С другата загреба и стигна до скалата. Придърпа безжизненото тяло на Мариан към себе си и разбра с ужас, че момичето е мъртво или в несвяст.
Също разбра с безпощадна яснота, че няма да се измъкне оттам жив без помощ.
Бе изчерпал всичките си сили и не беше в състояние да се върне на брега, още по-малко влачейки толкова тежък товар, какъвто беше тялото на момичето…
… и не спираше да вали.
Унай прегърна студентката и тази прегръдка, на живот и смърт, беше много различна от онази, с която бе прегърнал минути преди това Анабел Ли и която сега изглеждаше безлична, повърхностна, прозаична.
Когато се закрепи достатъчно стабилно, за да си позволи да вдигне глава, видя, че групата на брега се състои само от трима души.
Унай предусети, пожела, помоли се горещо Саул и Анабел да са отишли да потърсят помощ.
И наистина помощта дойде — казват, че четирийсет минути по-късно.
По това време ръцете на Унай вече бяха почти целите одрани от острите ръбове на скалата, за които се бе хванал, като едновременно придържаше студеното тяло на Мариан.
Държаха го под наблюдение няколко часа, а Мариан отнесоха в моргата.
Унай настоя да не съобщават на дядо му. Превързаха ръцете му, приятелите го посетиха в стаята.
Не се погледнаха в очите. Чувстваха се твърде неудобно.
Лучо разказа виц за един кракен и за една мумия, който прозвуча нелепо.
След един изключително неловък момент си тръгнаха мълчаливо, гузни и унили.
— Казаха, че вече може да се облечеш и си тръгваме. Саул ще дойде с Анабел да те вземат. Ще ти донесат сухи дрехи — каза му Хота шепнешком, сякаш бяха в черква.
Унай го погледна с крайчеца на окото и разбра, че е изпил запасите от червено вино, което бе останало в килера на къщата и бе предвидено за калимочо, което така и не приготвиха, защото останаха без пари за кока-кола.
"Не се притеснявай, Хота. Днес ти се е паднало, защо да се възпираш?" — искаше му се да му изкрещи.
Само че в главата му се бяха открили твърде много фронтове, за да започне с този, който само допреди три седмици беше най-добрият му приятел от детството.
Когато момчетата от компанията си тръгнаха, Унай изчака, проснат на тясното легло, следващото посещение.
— Лекарите казаха, че Мариан е претърпяла много силна травма, умряла е от един от ударите в главата при падането. Не се е удавила в морето — осведоми го Саул Товар, седнал в единия край на леглото. — Опитвам се да ти кажа, че не си могъл да направиш нищо за нея. Вече е била мъртва. Това е често срещано при хората, които падат от скалист бряг.
Унай изслуша кратките и ясни като присъда фрази. В този ден не можеше да гледа и Саул.
Преподавателят долови раздразнението на момчето.
— Не всички притежават инстинкт на герой като теб. Би трябвало да станеш полицай, но не можеш да се сърдиш на останалите, те Имат право да са страхливи — каза му, като обхвана с ръката си глезена на Унай. Този жест, с който искаше да го успокои, да му вдъхне доверие, дойде в повече на Унай.
Дойде му прекалено.
— А ти? — попита лаконично.
— Имам тринайсетгодишна дъщеря. Мислех за нея, не искам да остане сама на света и в ръцете на приемно семейство.
Унай се изчерви до уши.
— Извинявай, съдя те прекалено строго.
— Извинен си — отвърна той сухо, може би уморен от събитията през този зловещ ден. — Хайде, облечи се.