В този момент Хота се приближи до Ребека и Унай, беше взел раницата си "Левис" от микробуса и също искаше да се сбогува с момичето.
— Е, благодаря, че ме научи да правя покрив на колибата, да приготвям кирпич за стените… за всичко, Бека — каза той съучастнически. Приближи се, беше му малко жал за нея, и ѝ подаде ръка, за да ѝ помогне да слезе от тротоара.
Жестът и близостта, която демонстрираха, не се харесаха на Саул.
Във всеки случай беше нормално.
Никой баща, колкото и млад и сговорчив да е, не обича да вижда как тринайсетгодишната му дъщеря хваща за ръка шестнайсетгодишно момче.
53
"Порталон"
10 януари 2017 г., вторник
Естибалис вървеше из градината на дядо като неспокойно змийче, наложи се да поставя ръце на раменете ѝ и да я спра. Едва тогава застана на едно място и ме погледна в очите.
— Има и нещо друго, нали? — попитах.
— Унай, има още нещо, за което искам да поговорим, но ме е хванала параноята с твоите мобилни телефони и хакери — каза Естибалис.
— Слушам те.
— Няма да влизаме в интернет, за да ти го покажа, страх ме е, че и мен може да следят, така че ще трябва да се довериш на думите ми.
— Правя го. Винаги — отвърнах с недоумение.
— Добре, градината е достатъчно уединена, така че може би е най-подходящото място, за да ти го кажа. Нека седнем.
Посочих ѝ малката каменна стена, която отделяше градината на дядо от тази на Акилино, и седнахме, въпреки че януарският студ беше вледенил камъните, а мъхът беше сух и остър като четина.
— Отнася се за акаунта на Анабел Ли във фейсбук. Казах на Милан да потърси тайнствената приятелка, която се е сближила с нея преди няколко месеца, тя още не ми е дала никакво име, за пръв път се случва Милан да не се справи със задача, свързана с технологиите, досега винаги ми е давала сведението, което ѝ искам, почти мигновено, сякаш няма какво друго да прави в живота.
— И това е чудесно.
— Чудесно е, тя е изключителна. Затова не разбирам как не е открила едно име, Хинебра, което направо ще ти извади очите. Започнала е да пише коментари на стената си, след като Ана Белен е обявила бременността си. С малко търпение човек може да проследи публичните им разговори до момента, в който решават да ги направят лични. Любопитното е, че профилът на Хинебра е фалшив. Почти не е активен, няма снимки на нито един човек, който да потвърди тази самоличност, само готически картини, може би качени, за да отговарят на вкусовете на Ана Белен. Наистина има информация, че е от Витория, но почти нищо повече.
— Какво искаш да кажеш?
— Че Милан преспокойно е могла да открие този доста подозрителен акаунт. Че аз го намерих само за няколко часа. И не преставам да се питам защо Милан не се справи точно с тази задача, която ѝ поставих, да открие тайнствената приятелка, която много вероятно я е завела на последна разходка до "Сан Адриан".
— Голдън ми каза нещо… нещо във връзка с имената — спомних си аз смътно.
— Имената?
— Да, да започна от имената, за Ребека всяко име имало някакво значение. Даваш ли си сметка?
— За какво?
— Голдън каза, че с Ребека са живели освен в Амстердам, в Милано, в Женева…
— Имената им… Милан, Хинебра[65]… Имена на места, където Ребека е живяла.
— Не само това, Саул… — запънах се, сигурно от студа. — Саул каза, че са посетили с Ребека една експозиция в Милано на мумии от торфените блата и че тя била много специална и за двамата.
Естибалис се замисли за момент, вдигна глава, вятърът свиреше в оголените клони на крушата на дядо над нас.
— Милан е чудесен човек, всичко това са случайни съвпадения и ние с теб сме параноици — изрече тя бавно, със затворени очи и с глава, обърната към старото дърво.
— Милан е чудесен човек, всичко това са случайни съвпадения и ние с теб сме параноици — повторих думите ѝ.
Отчасти за да убедя себе си, отчасти за да отправя пожелание към вятъра.
Милан ми напомняше на някого, на някого от миналото ми. Имах това чувство още в първия момент, когато се запознахме, но не знаех каква е причината за това странно усещане.
— Тогава да се върнем във Витория — предложи Ести. — Ще говоря с Алба, тя има достъп до досието на Милан, ще ѝ разкажа за нашите… не са подозрения, нали, Унай? Просто искаме да се подсигурим.
— Да, да се върнем. Аз също искам да посетя един човек.
Веднага щом пристигнах във Витория, му се обадих по стария мобилен телефон. Асиер беше от онези, които останаха извън списъка с хора, на които имах пълно доверие.