— Асиер, бих искал да поговорим.
— Сега е невъзможно, приятелю — отряза ме той. — Обядвам в "Порталон" с един дистрибутор на фармацевтични продукти.
— Не си тръгвай, когато приключиш, изчакай ме. Наблизо съм и ще поговорим. — И му затворих, за да не му дам възможност да се измъкне от принудителната среща.
Отправих се към края на "Корерия" в северната част на Средновековния бадем, към една странноприемница срещу площад "Бурулерия", която функционираше вече шест века. Дискретно място, от каквото се нуждаех, за да разговарям по дискретни теми.
Прекрачих прага под каменния цокъл и вътре попитах за приятеля си, една сервитьорка, облечена с неска[66], ме изпрати нагоре по стълбата в старинен салон с дъбови греди, разположен до някогашния параклис на странноприемницата.
Асиер беше сам, вече бе изпратил търговеца и ме чакаше нетърпеливо, ако се съдеше по изражението на лицето му. Стори ми се леко посърнал, Новата година и бремето на наскоро спечелените милиони не му се отразяваха добре, а може би бракът му се разпадаше заради напрежението. Не можех да зная със сигурност.
— Как е главата ти? — поздрави ме той. — Посрещна Новата година в болницата.
— Гледах "Обичайните заподозрени". — "С Алба", премълчах. — Прекарах добре.
— Този филм е страхотен! Особено това, което казва за дявола.
Не разбрах, сигурно защото беше часът за следобедна дрямка.
— Какво казва за дявола?
— Фразата на Бодлер, която Върбъл цитира: "Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува."
Загледах го мълчаливо — точно той ми говореше за дяволи и хитрости? Добре.
— Трябва да ти задам няколко въпроса — казах аз, като се прокашлях.
— Така и предположих, напоследък е трудно с теб да седнем просто на кафе. Хайде, питай, след един час трябва да съм в аптеката — каза той с леко раздразнение.
— Искам да ми разкажеш всичко, което си спомняш за Ребека, дъщерята на Саул.
— Уф… онова момиченце — той се намръщи, явно нямаше хубави спомени.
— Онова момиченце… какво?
Асиер заусуква между пръстите си една хартиена салфетка.
— Не общувах много с нея. Какво искаш да знаеш?
— Защо ти беше толкова антипатична и я избягваше? Държеше се много враждебно с нея.
— Ще ме арестуваш ли за това? — каза той и повдигна вежда предизвикателно.
— Отпусни се, Асиер.
— Добре, извинявай. Просто тази история ме изнервя. Колко добре си бяхме преди това, нали?
— Кажи го на Хота.
Въздъхна, стана му мъчно.
— Добре, Ребека. Да видим. Момичето беше доста странно, първата вечер ме отведе в кухнята и се разплака. Разказа ми нещо толкова гадно, че ми се прииска да се върна във Витория. Помислих си: "В какво, по дяволите, се набутах?" Едно дванайсет-тринайсетгодишно момиче да има толкова извратен мозък…
— Какво ти разказа, Асиер?
— Че баща ѝ я опипвал, изтърси ми го ей така, внезапно. "Здравей, казвам се Ребека и баща ми ме пипа където не трябва." И че баща ѝ и леля ѝ били любовници. Че тя се доверила на леля си, която била лекарка, и ѝ казала, че баща ѝ я опипва и тогава леля ѝ я изкарала луда и я изпратили в психиатричното отделение на "Валдесиля".
— Да, знаех това — казах, докато довършвах капучиното си.
— Това глупаво истерично момиченце ми каза, че всичко било лъжа, че нищо не си била измислила и че разбрала, че баща ѝ и леля ѝ били любовници, когато останали самички, без баба ѝ и дядо ѝ. Не си спомням добре семейната им история, не ми беше до това, само исках да се махна от онази кухня и Саул да не ме завари първата вечер насаме с подсмърчащата му дъщеря.
— Опитай се да си спомниш, ще ми бъде от полза.
— Че баба ѝ прекарала много години на легло заради обет на не знам си коя Богородица, че не познавала дядо си, но в Сантиляна се говорело, че бил много странен човек, че когато умрели, сестра му вече била почти лекар и баща ѝ, Саул, отишъл да живее при нея. Беше история за блудство и кръвосмешение, стори ми се по-скоро присъща за детска фантазия. Освен това Ребека донякъде защитаваше Саул, говореше ужасии за него, но веднага след това се отмяташе и се кълнеше, че го обича много. Звучеше много откачено. Знам, че Саул е предупредил Хота да не ѝ вярва, и Хота сподели с мен, че момичето е разказало същата история на него и на Анабел. Саул изглеждаше загрижен и притеснен, ти щеше ли да ѝ повярваш? Опита ли се и теб да върже?
— Мисля, че се опита да ми го каже, но отложихме разговора.
"Който смъртта на Мариан отложи завинаги" — добавих мислено.
— Момичето беше откачено и говореше откачено.
66
Старинна традиционна дреха за Алава, женската неска се състои от бяла блуза, корсаж, набрана пола и престилка.