— Сестра ти? Не знаех, че Мариан е имала сестра.
— Имаше семейство, инспектор Аяла. Вие всички навярно сте продължили живота си, без да си задавате много въпроси. Никой обаче не даде обяснения на родителите ми, които бяха възрастни и това ги съкруши. Но аз бях много малка по онова време и останах без… сестра ми се грижеше за мен. Искам да знам дали е било нещастен случай, дали са я убили, дали се е хвърлила сама… Никой не се заинтересува особено за това, което се е случило там, просто една неделя ни върнаха труп.
— Чакай, чакай, как така са я убили? Паднала е от скалата.
— Вие видяхте ли? — процеди тя гневно и изтръгна снимката от ръцете ми.
— Не.
— Някой видял ли е?
— Саул.
— Именно. Саул.
— Смяташ, че Саул не е казал истината, че я е блъснал в пропастта?
— Вие сте били момчето, което се е хвърлило във водата, сигурно сте се намирали наблизо. Какво се случи в действителност?
Припомних си това, което не исках да си припомням. От онзи ден помнех единствено колко силни бяха вълните, които израниха ръцете ми, и колко много тежеше тялото на сестра ѝ. Физически усещания — това беше всичко, което мозъкът ми бе регистрирал. Но как да ѝ го кажа?
— С Анабел седяхме на скалистия бряг, близо до плажа Портио. — Съсредоточих се, фразата беше много дълга. — Сестра ти ни попита за Саул, беше много ядосана, и отиде да говори с него. Малко след това я видяхме в морето, до Скалата с портата.
— Как е могла да падне? Не беше глупачка, нито би се самоубила пред професора ви — и при положение че вие сте били толкова близо.
— Саул каза, че е изгубила равновесие при един порив на вятъра.
— Духаше ли вятър в онзи ден, инспекторе?
— Заваля дъжд, но на мястото, където бяхме с Анабел, не духаше. После се разрази лятна буря и морето се развълнува.
— И мислите, че един порив на вятъра е могъл да събори сестра ми? — извика тя гневно.
Вкамених се, никога не се бях замислял колко силен трябва да е бил вятърът, за да извади от равновесие осемдесеткилограмов човек.
— Престанете! — прекъсна ни Естибалис, като застана между нас. — И двамата. Да отидем в хола и да поговорим спокойно. Искам да ми го обясните хубаво още от началото, така че да го разбера.
И въпреки че двамата се извисявахме с две глави над нея и дребното ѝ тяло се губеше в помещението, Естибалис бе заслужила нашивките си.
Подчинихме ѝ се и се настанихме в малкия хол. От прозорците се виждаха площад "Бурулерия", "Порталон" и старият Археологически музей. Това беше може би частта на града с най-много запазени постройки от Средновековието и човек лесно можеше да се захласне по гледката, но на нас с Ести не ни беше до гледки.
— Мисля, че ви дължа много обяснения — промълви Милан с наведена глава.
— Обзалагам се, че си помолила да те пратят в нашия отдел, когато бе открит трупът на Ана Белен Лианьо.
— Така е. Държах под око инспектор Аяла. Заради съобщенията в пресата и защото единственото име, което дадоха на родителите ми, беше името на момчето, което се бе хвърлило да спаси сестра ми.
— Беше жива — повторих несъзнателно двайсет и четири години по-късно.
— Сигурен ли сте?
— Не — признах. — Казаха ми, че е била мъртва, но се хвърлих в морето, защото смятах, че е жива.
— Да приключим с това най-после — прекъсна ни отново Естибалис. — После ще се дообясните, но сега, Милан, трябва да изясня някои неща с теб. Открих фалшив профил в акаунта на Анабел Ли във фейсбук. Някой, който използва името Хинебра и който пасва на профила на приятелката, която се е сближила с жертвата, когато е обявила бременността си. Защо не си ни докладвала за нея?
— Защото не е единственият фалшив профил, който намерих. Имаше и други — Брианда, Алана… инспектор Аяла ми каза да обърна внимание на имената. Проследих всички имена от келтски произход на нейни последователи. Досега открих още две, които не водят доникъде, въпреки че една от тях се казва Линет, което означава нимфа; другата се казва Бегоня Кортахарена. Както виждате, името не говори много, въпреки че двата профила са от фалшиви по-фалшиви. Но не искам да обърквам началниците си, докато не намеря нещо солидно. Неправилно ли постъпвам?
Естибалис замълча за секунда, после отговори:
— Не, мисля, че аз съм избързала със заключенията си. Във всеки случай трябва да те попитам, Милан. Къде беше на 17 ноември призори?
— Тук, у дома, спях. Като почти всички останали.
— Но няма как да докажеш, че говориш истината.
— Не. Като почти всички останали — повтори тя със смазващата си логика.