— Добре, а в нощта на трети срещу четвърти декември? Беше събота, излизала ли си? Някой видя ли те?
Милан се размърда нервно и се облегна на дивана.
— Това не мога да ви кажа — отвърна и скръсти ръце на гърдите си.
— Как така не можеш да ми кажеш? Видя ли те някой или никой не те видя? — настоя Естибалис.
— Не мога да ви кажа.
— Милан, просто е. Само трябва да кажеш дали някой може да потвърди, че не си отишла в Куеста, не си се срещнала с Хосе Хавиер Уето и не си го убила в Ла Барбакана.
— Не мога да ви кажа къде съм била, нито дали някой може да го потвърди — повтори инатливо тя.
— Не иска да каже нищо, за да не ме компрометира, инспекторе — каза Пеня, който излезе от банята срещу хола чисто гол.
След като изненадата ѝ премина, Ести загледа прехласнато, в продължение на няколко секунди повече, отколкото диктуваше благоприличието, светлорусите, почти бели косми по анатомията на Пеня.
— Помощник-инспектор Пеня, обяснете — намесих се аз, защото никой не обелваше дума.
— Защото беше тук с мен цялата нощ в събота, призори и цялата неделя. Може да го докажем, макар че снимките са малко пиперливи. Налага ли се?
55
"Ла Малкерида"
13 януари 2017 г., петък
Беше един от най-лошите дни на годината, при това януари току-що бе започнал. И нямаше нищо общо с това, че беше петък тринайсети. Не беше заради това.
Утрото беше студено, мрачно, един от онези мразовити дни, в които студеният въздух прониква под дрехите ти и нищо не може да стопли тялото и духа ти. Моят бял град, по-бял от всякога от сутрешния скреж.
Алба не пожела да спи при мен тази нощ, изпрати ми някакво извинение по уотсап на новия ми мобилен телефон и изключи своя. Останалите ми съобщения дори не стигнаха до нея.
През последните дни ми се бе сторила хладна и отчуждена в службата. Никаква химия, никакви намигвания, никакви съучастнически погледи.
Може би бременността започваше да ѝ тежи, може би я тревожеше постоянната заплаха да получи отново еклампсия, както вече се бе случило веднъж. Това обяснение ме поуспокои, затова купих фунийка печени кестени и я поканих да обядваме в "Ла Малкерида", близо до дома ми. Бях настойчив и не ѝ дадох възможност да ми откаже. Постъпка на отчаян човек.
Седнах да я чакам в един ъгъл на бара, като топлех ледените си ръце с кестените и се питах дали няма да ми върже тенекия.
Но се появи. Алба се появи колкото красива, толкова и тъжна, с вечното си дълго бяло пухено яке, с което приличаше на дамата от езерото от средновековна приказка.
Поздрави ме разсеяно и всичките ми опити да подхвана разговор замряха един по един, докато накрая потънахме в напрегнато мълчание.
— Знаеш ли защо това място се нарича "Ла Малкерида"[68]? — попита ме. — Заради един твой прочут предшественик, Педро Лопес де Аяла, комунерото[69].
— Има и нещо твое — напомних ѝ, — бил е граф Де Салватиера.
— Бил е голям негодник, скарал се дори с майка си, Мария Сармиенто, заради някакви земи, а втората му жена се разделила с него, въпреки че имали потомство, и се наложило да търси убежище при най-големия си съперник, областния управител на Алава. А тук, в уличката, която води до портата Сан Мигел, казват, че живеела Ла Малкерида — каза тя с лека горчивина в гласа си.
— Усещам голяма враждебност и… нямам идея какво става — казах ѝ и протегнах към нея стоплената си от кестените ръка, но тя отдръпна своята.
— Унай, да отидем у вас. Не искам да има свидетели на това, което ще ти кажа.
— Да вървим тогава. Не знаех дали искаш да се качиш — съгласих се.
Платихме сметката набързо и се качихме в топлата бърлога на третия етаж.
Затворих вратата зад гърба си, но този ден топлината отсъстваше. Алба беше студена и нямаше начин да повиша температурата.
Застанах пред нея в хола, тя гледаше с лека тъга през прозореца към площада на Бялата дева, сякаш се разделяше с тази гледка.
— Какво се е случило, Алба?
"Защото е очевидно, че се е случило нещо, и то много сериозно."
— Тасио Ортис де Сарате, тризнакът на мъртвия ми съпруг…
— Знам кой е Тасио — прекъснах я. Нямаше нужда да ми напомня драмата, прозираща във всяка нейна дума.
— Тасио ми се обади. Изпрати ми това. Прецени сам — каза и приближи до мен мобилния си телефон.
Алба ми показа дисплея със сканирания образ на стара снимка. Две новородени бебета, близнаци, сгушени едно до друго.
— Какво е това?
— Това са Тасио и Игнасио.
— И защо Тасио ти е изпратил тази снимка?
69
Комунеро — привърженик на антиправителствените движения и въстания в Кастилия в началото на XV в.