— Ти ми кажи, Унай.
Да, трябваше да ѝ кажа, би трябвало вече да съм го направил. Съзнавах това.
— Говорил си с Тасио, разказал си му за нас, казал си му, че съм бременна и че детето е наше. Помолил си го да включи тази част от живота ми в сценария на сериал, който ще гледат хиляди души, за Бога! — извика тя.
— Предпазвах я — успях да промълвя.
— Дъщеря ми? Така ли я предпазваш? — повиши глас тя.
— Ако Тасио не включи нашата любовна история в сценария, всички ще решат, че момичето е от Нанчо. Ще израсне с проклятието, че е дъщеря на сериен убиец.
Алба впери в мен невярващ поглед. Никога не я бях виждал такава, толкова извън себе си.
— Трябваше да се посъветваш с мен! — извика отново. — Така постъпват двойките, Унай. Но, изглежда, си забравил какво е да живееш с Друг. Това, което си направил, ще има последици за мен и за дъщеря ми. Тасио няма да се спре дотук.
— Не те разбирам.
— Помоли ме да направят ДНК тест, когато се роди, с Игнасио искат да знаят дали е тяхна племенница. Двамата не възнамеряват да имат потомство и искат да ѝ завещаят цялото имущество на семейство Ортис де Сарате, макар да знаят, че са извънбрачни деца на доктор Урбина, но нямат други живи роднини и са предпочели да замълчат и да запазят семейното богатство.
— Какво… какво им каза?
— Обясних на Тасио, че не възнамерявам да правя тест за бащинство на дъщеря ми, че ще я отгледам все едно е твоя дъщеря, че това е историята, която ще ѝ разкажа. Тасио обаче настоява да присъства в живота на племенницата си. А аз не искам дъщеря ми да храни и най-малкото съмнение, че е дъщеря на Нанчо, но ако Тасио и Игнасио упорстват да се правят на чичовци… как, по дяволите, ще им попреча? Помисли ли за това, когато му се обади, без да говориш първо с мен? Помисли ли, че може да съсипеш живота на мен и дъщеря ми?
— Просто предпочитам хората да мислят, че е моя дъщеря, дори това да ме постави в полезрението на лудата Ребека.
— Лудата Ребека… дори не ми се мисли сега за това, може ли да си толкова глупав, че сам да си окачваш въжето на шията? Но ти обичаш риска, искаш да свършиш обесен и с глава в някой котел.
— Внимавай, Алба — предупредих я.
— Да внимавам, казваш. Ти би трябвало да действаш внимателно. Откакто ти позволих да участваш в това разследване, не само не си ми дал нито един заподозрян, когото да представя пред съдията, но и излагаш всички на опасност с гафовете си.
— Това съм аз, Алба! Вече знаеш. Импулсивен съм, не обмислям нещата… когато става дума за теб. Така е още от началото. — Поех си въздух, опитах да се концентрирам. Не се получи. — Съжалявам за начина, но не и за това, което направих — продължих, за какво да спирам. — Няма да позволя хората да си мислят, че е дъщеря на сериен убиец.
— До гуша ми дойде! Не сме двойка, никога не сме били, никога не успяхме да бъдем двойка, и още по-малко семейство. Продължаваш да действаш сам, и не само с разследването. Не умееш да работиш в екип. Няма да позволя да взимаш решения, които ме засягат, без да се консултираш с мен. Всички решавате вместо мен и вместо дъщеря ми. Разпределяте си я, сякаш е играчка или военна плячка. Решавате да влезете в живота ѝ или да излезете… Наистина ли мислите за нея, или за емоционалните си липси?
— Не ме поставяй под същия знаменател с Тасио! — изкрещях извън себе си.
И тогава тя взе бялото си пухено яке, наметна го на раменете си и застана на няколко метра от мен.
— Сбогом, Унай — каза и аз знаех, че решението вече е взето. — Уморих се да се опитвам. Можеш да виждаш момичето, можеш да се грижиш за него, ще го правим заедно, но всеки в своя дом и със своя живот, като разделени родители.
"Чудесно — помислих си. — Бяхме двойка за две микросекунди и сега ще бъдем разделени родители."
Но Алба изчезна, сега повече Бланка[70] от всякога, и ми се стори, че отново е непознатата, която така и не успях да опозная напълно в едно ранно утро на джогинг, на няколко метра по-долу, пред стълбите на църквата "Сан Мигел".
Вбесен, взех стария мобилен апарат, в новия нямах телефона му, нито исках МатуСалем да проследи разговора.
— Не ме оставяш да поспя нормално една нощ… Знаеш ли колко е часът в Лос Анджелес, Кракен? — каза Тасио с дрезгав глас, на десет хиляди километра от Бялата дева.
— Не знам, нито ми пука.
— А! — Замълча за няколко секунди и явно разбра. — Алба, предполагам.
"Да, приятелю, Алба".
— Ще бъда кратък — казах му, — нямаш право, не можеш да налагаш присъствието си в живота на това момиче.
— Знаеш, че мога да отида в съда и да изискам тест за бащинство.
— Би ли го направил?
70
Бланка е името, което Алба използва при запознанството си с Унай в първата книга от трилогията, "Мълчанието на Белия град".