— Това, което каза за Синята брада. Отне ми съня, момче.
— А на мен бащата.
— Трябва да ми го обясниш.
— Мисля, че си го заслужава… — прошепна.
— Заслужава какво?
— Някой да говори лошо за баща ми в това село и да каже истината.
— Слушам те. Какво общо има баща ти със Саул Товар?
— Двамата са били с една и съща жена.
— Жената на Саул?
— Жена му? Горката, какво говорите, не знаете ли как свърши? Това за Синята брада не съм го измислил аз. Когато Асунсион Переда умря, хората се престрашиха и започнаха да приказват. Тук винаги се е говорело, че Саул се отървал от нея, когато вече му е родила дъщеря, че бил човек с много странни вкусове и че истинските жени не го привличали. Можел да има колкото си иска, но той отблъсквал всички. Не, говоря за онази вещица, сестра му, Сара Товар. Тази надута пуйка съсипа живота на майка ми. Вижте, да отидем в задната стаичка, не искам да ни виждат заедно и някой да ви разпознае. Вие сте Кракен от Витория, нали?
Изръмжах вместо отговор — колко досадно беше това, по дяволите.
В този момент една много възрастна жена излезе от задната стаичка и се приближи до момчето.
— Всичко наред ли е, синко? Чух гласове.
— Всичко е наред, бабо. Това е един преподавател от университета, просто се развълнувахме, като се видяхме. Можеш ли да обслужиш клиентите, докато с него си поговорим?
В магазина влязоха двама американци с туристически пътеводител в ръка и бабата взе подноса със собао, готова да ги обслужи.
Възползвах се, за да мина под тезгяха, качихме се по дървените стъпала и влязохме в една стаичка, пропита с миризма на краве мляко. Напомни ми за аромата на първите дни от детството ми, за закуските пред черно-белия телевизор, докато гледах Клоуните, и за благото и закрилящо присъствие на родителите ми.
Момчето ме покани да седна на един стар алуминиев стол и се настани до мен. Беше леко напрегнато.
— Разкажи ми какво знаеш.
— Вижте, мисля, че баща ми винаги е харесвал Сара Товар, по-голям е от нея, но се познавали от селото, а после и двамата завършили медицина и работят от деветдесетте години в болницата във Валдесиля. Мога да ви кажа това, което съм чул от майка ми — че всички от семейство Товар били странни, че майката на Сара и Саул прекарала последните години от живота си на легло, че бащата бил много набожен и много строг и че братът и сестрата били твърде близки, наистина твърде близки. Не знам дали ме разбирате.
— Предпочитам да си по-ясен.
— Тук в селото винаги се е говорело, че Сара и брат ѝ се държали много интимно един с друг, всички са ги виждали да се държат за ръка и да се целуват.
— В много села се носят извратени слухове.
— Не разбирате. Всички. Не само клюкарите. Всички семейства, близки, съседи, познати… Не, не беше селска клюка. Майка ми казва, че баща ми се ядосвал много на тези слухове. След време научих, че Сара го е отблъснала няколко пъти, накрая се оженил от нямай къде за майка ми. Майка ми го ревнувала много, защото работели в една и съща болница.
— Баща ти е лекувал дъщерята на Саул.
— И след това родителите ми се разделили.
— Но Защо?
— Защото Сара, която вече имала голямо влияние в болницата, и баща ми започнали връзка. Баща ми отишъл при нея, една нощ не се върнал да спи вкъщи. Майка ми не издържала и го изгонила. Тогава била бременна с мен, било ѝ е много трудно да ме отгледа сама. Баща ми винаги плащаше издръжката, но винаги отсъстваше, никога не е бил до мен, нито на първото ми причастие, нито на Коледа… просто не го беше грижа за мен. Както можете да предположите, не харесвам семейство Товар и никак не ми е приятно да виждам всеки ден професор Саул в университета.
Отсъстващ баща…
Момчето продължаваше да си излива душата, но аз го гледах с угризение на съвестта, като се питах дали след двайсет и четири години дъщеря ми няма да е тази, която да разказва на някой непознат събеседник историята за своя отсъстващ баща.
57
Чешмата с патиците
24 юли 1992 г., петък
Унай се опита да си пробие път сред множеството, което подскачаше и танцуваше по "Кучи".
Бе прекарал седмицата във Виляверде, като помагаше на дядо си с реколтата и се опитваше да се съвземе след случилото се в Кантабрия.
Брат му Херман, който по онова време беше единайсетгодишен, се изплаши, като го видя да се връща с бинтовани ръце. Дядо му запази спокойствие и му прошепна: "После ще ми разкажеш, да не стреснем малкия." Когато Херман заспа, дядо му го намаза с домашна помада, направена с билки, която беше много мазна, но от която раните зарастваха бързо.