И двайсет и четири години по-късно се бе завърнала, за да ни напомни, че раните, които бяха привидно заздравели, са все още отворени. Че бе достатъчно да я споменем, като в древните заклинания, и нейното опустошително въздействие отново ни съсипваше живота и отново взривяваше компанията, която смятахме, че е оцеляла.
59
Параклисът в болницата
16 януари 2017 г., понеделник
Прекарах в Кантабрия целия край на седмицата. Не исках да се връщам в мразовитата Витория, нито в мразовития ми апартамент, нито в мразовитата атмосфера на сантименталните ми връзки. Наех стая в една къща в Сомокуевас, на самата Коста Кебрада, и морският въздух ми се отрази добре.
Спалнята ми гледаше към моравата зад къщата и когато се събуждах, срещу мен бяха скалистите брегове, които в продължение на години толкова мразех. Заставих се обаче да ги гледам, в продължение на часове наблюдавах разбиването на вълните, докато накрая свикнах с ритмичното им движение и настъпи момент, за пръв път от десетки години, когато гузната ми съвест под формата на буца в стомаха престана да ме измъчва. Вече не бях в морето, под неговата власт. Сега бях възрастен човек, който наблюдаваше от леглото великолепно зимно зазоряване.
Разходих се по скалистия бряг, върнах се на плажа Портио, срещу Скалата с портата, където умря Мариан Мартинес, опитах да си простя за това, че не притежавам свръхспособности и не съм я спасил, когато бях шестнайсетгодишен хлапак, попаднал във водовъртежа на една перфектна буря. Помирих се най-после с Кантабрийско море.
След разговора със сина на доктор Осорио в главата ми се оформяше друга истина — различна от тази в доклада, който Саул Товар ни показа.
Ами ако Ребека?…
Дядо винаги казваше, че всички удачни въпроси започват с едно "Ами ако". Прилагах неговия мъдър сократовски метод и никак не ми харесваше посоката, в която поемаха заключенията ми.
Заради това, което предполагаха. Заради това, което означаваха.
Тази кратка почивка не мина напразно, реших да се възползвам от престоя си в Кантабрия и начертах една леко измамна стратегия, за да не се върна в града с празни ръце.
Рано в понеделник отидох в болница "Валдесиля" и открих жената на рецепцията, с която се бях запознал при предишното ми посещение. Отправих ѝ най-хубавата си снайперистка усмивка и се приближих до нея с поверителен тон:
— Може ли да се обадите веднага на доктор Осорио и да му кажете да отиде в параклиса? Спешно е.
— Разбира се, сега ще позвъня в кабинета му — отвърна тя усмихнато.
После се качих на етажа на ендокринологията и се приближих до рецепцията. Едно младо момче с разсеян вид ме обслужи.
— Може ли да изпратите доктор Товар в параклиса? Спешно е.
Придадох си изражение на близък на починал, едно от онези тъжни изражения, на които никой не може да откаже услуга.
— Веднага ще ѝ кажа.
— Благодаря ви много — отвърнах и тръгнах по коридора, симулирайки несъществуваща скръб.
Веднага щом изгубих младежа от поглед, се шмугнах в аварийния изход и полетях по стълбата надолу, сякаш болницата беше в пламъци.
Минути по-късно Сара Товар се появи на вратата на пустия параклис и подскочи, като видя психиатъра.
Двамата запазиха мълчание за няколко секунди.
— Колко време — прошепна дрезгав мъжки глас.
— Колко време — отвърна сух женски глас.
— Няма ли да ми кажеш нещо след толкова години? След няколко дни се пенсионирам. Вече няма да ти се налага да ме виждаш и… — каза той.
— Изглежда, Ребека не е умряла — прекъсна го Сара.
Последваха няколко секунди, през които никой не каза нищо.
— Какво говориш? — наруши той мълчанието накрая.
— Полицията е говорила с брат ми Саул и сега смятат, че племенницата ми не е убита; една свидетелка твърди, че е избягала от дома си и че снимките са били, за да инсценират смъртта ѝ и да не я търсим. Ти знаеш ли нещо за това?
— Дали знам нещо за това?! — извика разтревожено психиатърът. — Дали знам нещо за това? Да ти напомня ли, че ти ме обвини за онова толкова ужасно нещо? Не ме забърквай отново в извратените ви истории… вече не участвам. И щом момичето е живо и не е умряло, дължиш ми извинение.
— Не смятам да ти го давам. И говори по-тихо, в Божия дом сме.
— Проклета да си, горделива жено! Използва ме, спа с мен и изложи на опасност кариерата ми. Разби семейството ми и всичко беше заради брат ти, никога не си простих това, което сторих на горкото момиче.