Сара Товар помълча, явно обмисляше отговора си.
— Много се радвам, че повече няма да ви виждам, доктор Осорио. Надявам се да гниете с греховете си в ада — каза най-сетне тя със сухия си глас и излезе от параклиса.
Психиатърът седна с отнесен поглед на една пейка и аз се възползвах от момента, за да изляза от изповедалнята, където се бях скрил.
— Какво сте ѝ сторили, докторе? — попитах го. — Какво, по дяволите, сте сторили на Ребека Товар?
60
Хотел "Реал"
16 януари 2017 г., понеделник
Психиатърът пребледня, когато ме видя да се приближавам към него с мобилен телефон в ръка.
— Не си правете труда да отричате. Всичко е записано.
Скочи от пейката, оправи бялата си престилка и се опита да запази достойнство.
— Това е незаконно, никой съдия няма да приеме доказателство, получено без мое съгласие.
— Но би било… достатъчно, за да ви съди медицинска дисциплинарна комисия.
Направих пауза, преди да продължа. За щастие, се получи много драматична.
— И повярвайте, ще намеря начин този запис да стигне до тях. Да не говорим за пресата.
Доктор Осорио разбра, че говоря сериозно, а и така си беше. В онзи момент бях готов почти на всичко.
— След няколко дни се пенсионирам — примоли се най-сетне, — не може да ми причините това.
Седнах до него на пейката. Една Богородица ни гледаше със сериозно изражение.
— Просто е — съгласих се. — Няма да го направя, ако ми разкажете какво се е случило преди двайсет и четири години.
— Излишно е да ме заплашвате, само ме провокирате.
"Добре" — помислих си.
Потърсих в интернет номера на централата на болницата.
— Болница "Валдесиля" ли е? Искам да говоря с директора, обаждам се от полицейското управление на Витория — казах пред ужасения поглед на доктора.
— Не, моля ви, затворете!
— Не смятам да затворя — осведомих го с мобилния в ръка.
Пуснаха ми "Четирите годишни времена" и зачаках търпеливо.
— Затворете, моля ви! — помоли ме той съкрушено. — Ще говоря с вас, но моля ви, затворете.
Послушах го, бе разбрал, че заплахата ми е сериозна и въздъхна примирено.
— Предполагам, че някой ден трябва да поправя злото, което сторих на това момиче.
— Може да започнем от истината, ако сте съгласен.
— Добре, да започнем оттам. Време е да изрека това, което тая в себе си толкова години…
Остана мълчалив няколко минути, потърквайки ръце. Предположих, че се опитва да подреди миналото в главата си.
— Вижте, момичето не проявяваше никакви симптоми на психоза. Наистина беше прекалено привързано към баща си, имаше известен комплекс на Електра, но беше много незряло за възрастта си, много инфантилно и това поведение беше в рамките на типичното за детството. Изобщо не беше достатъчно, за да го вкарат в психиатрията. От друга страна, непревъзмогнатата скръб по майка ѝ беше измислица на Сара. Момичето беше понякога тъжно, но беше толкова привързано към баща си, че това компенсираше отсъствието на майката. Било доста объркано и споделило със Сара това, което баща ѝ правел с нея. Сара казала на Саул и двамата си дали сметка, че не могат да си позволят подобен скандал. Искали да ѝ дадат урок, за да не се опитва отново да разкаже на някого, че баща ѝ блудства с нея. Затова Сара се обърна към мен, знаеше, че съм влюбен в нея още когато бяхме деца.
Слушах го, но си мислех за друго — че Ребека не е проявявала никакви признаци на психоза.
— Значи… това, което Ребека е казала, е вярно?
— Така мисля. Разпитах я, момичето говореше само за опипвания, нищо друго. Но разказът му беше убедителен. Ако искате мнението ми на специалист, повярвах му. Съвпада с нарцистичния характер на баща му и с възрастта на привличане.
— Възраст на привличане?
— Педофилите си имат предпочитания към възрастта на децата. В случая на Саул Товар мисля, че изпитва влечение към деца в предпубертетна възраст или към момичета на прага на пубертета. Или към слабо развити жени, които изглеждат много по-млади, като жена му, и може би… може би първият му сексуален опит е бил с все още неразвито момиче, на тази възраст. В Сантиляна се носеха какви ли не предположения относно това, което е могло да се случи в това семейство. Дотогава винаги отказвах да им давам ухо, но когато чух разказа на момичето, осъзнах, че съм бил сляп цял живот, отричайки очевидното.
— Какво направихте тогава? — попитах го. Започвах да се чувствам зле, много зле.
— Сара ме помоли да издам фалшива диагноза, обясних ѝ колко сериозно е това, което иска от мен, но… се възползвах, в замяна поисках да спи с мен, пък било само веднъж. Не се гордея с това, моля ви да не ме съдите, достатъчно го правя сам. Тя се съгласи, беше много религиозна, но го направи заради брат си Саул. Тогава разбрах, че слуховете, които се носеха в Сантиляна, са верни. Тези двамата бяха заедно, винаги са били заедно.