— Жената на Асиер, Арасели?
— Да, точно тя, не я разбрах добре, беше доста неспокойна. Каза: "Търся внука ти" или нещо такова. Но после си тръгна бързо. Утре го кажи на Херман.
"И защо Арасели е дошла чак във Виляверде, за да търси Херман? — запитах се учудено. — Или е искала да говори с мен?"
Легнах си, но не мигнах. Бях разтревожен и ядосан на брат ми за това, че не бе дошъл и не ни бе предупредил.
Посещението на Арасели също ме притесняваше. Не че ми беше близка приятелка, но напоследък изглеждаше странна, нервна, разстроена.
Реших да свърша нещо полезно, докато часовете се нижеха в тъмната стая. И се захванах с въпроса с имената. С трите фалшиви акаунта, които се бяха свързали с Анабел — Хинебра, Линет, Бегоня Кортахарена. Възможно беше в някой от тях да е ключът. Име, което да има за Ребека особено значение, може би нещо, свързано с ритуала на Тройната келтска смърт. Обесените, въжето, близостта до жертвениците, водата… Загложди ме любопитство, затова взех мобилния телефон, който беше включен, в случай че Херман позвънеше, и потърсих значението на името Ребека.
Това, което прочетох, беше най-малкото любопитно. Ребека беше библейско име, по-точно еврейско. Би могло да се преведе като "връв" или "връзка". На гръцки обаче беше свързано с плодовитостта. На арамейски означаваше богиня земя. Съпруга на Исаак, син на Аврам, който се оженил за собствената си сестра, Сара. Беше интересно да открия толкова директна алюзия за кръвосмешение в семейство като Товар.
Потърсих други имена. Саул също беше библейско, също еврейско име. Означаваше "желаният". Много подходящо за човек, който беше въплъщение на съблазънта. Докато търсех старинни имена, стигнах до Арасели. Ара беше камъкът, поставен в центъра на олтара, където се слагали даровете; "сели", от латинската дума caelum — "небе". За римляните Ара Сели е бил камъкът, чрез който се свързвали със свръхестественото.
Спомних си олтара на богините майки в Ла Барбакана и олтара на нимфите в Арая, близо до тунела "Сан Адриан".
И в един момент, вече призори, когато утринната светлина се процеждаше през цепнатините на капаците, видях ясно това, което не бях искал да видя дотогава.
Жена клонинг на Анабел Ли, която се бе омъжила за Асиер, която бе близо до всичките приятели от компанията, компютърна специалистка, която лесно е могла да хакне мобилния ми телефон, която е имала предостатъчно мотиви, за да убие Анабел, когато е разбрала за бременността ѝ, вероятно защото е помислила, че Асиер е бащата. И дългият черен косъм на якетата на Хота и Анабел. Била е с двамата малко преди да умрат. Бях сигурен, че ДНК тестът ще потвърди това.
И си спомних какво ми каза МатуСалем в криптата на Новата катедрала, когато ми обясни произхода на името Сиско: "Понякога не виждаме цялата дума, но една част е достатъчна, за да има собствено значение."
Колко пъти я бях наричал Ара, без да свързвам това име с олтарите на богините майки?
Възможно ли беше нашата неуловима Ребека да се крие зад самоличността на Арасели?
66
Дворецът "Ескориаса-Ескивел"
22 януари 2017 г., неделя
Изчаках да стане приличен час и към девет сутринта изпратих по уотсап съобщение на Арасели. Явно беше будна, защото веднага ми отговори.
— Може ли да се срещнем и да закусим заедно, Ара?
— Сами или с Асиер?
— Сами.
— Вече закусих, да се видим при средновековната стена, където се срещнахме в Нощта на свещите.
Мястото ми се стори подходящо, за да поговоря с нея насаме, без да рискувам особено. Не беше твърде уединено, но пък в неделя сутрин почти нямаше хора.
Уговорихме си среща след един час, разделих се със загрижения ми дядо, който не преставаше да звъни на изключения телефон на Херман, и се отправих към Витория с огромни сенки под очите.
Арасели ме чакаше, копие на Анабел Ли повече от всякога, седнала в двора на двореца "Ескориаса-Ескивел", в най-високата част на Средновековния бадем. Беше много студено и всеки момент щеше да завали, но ние останахме седнали с гръб към стената.
Предпочетох да не губя време и реших да рискувам.
— Знаеш ли къде е Херман, Ара?
Тя смръщи вежди и ме погледна подозрително.
— Още ли не си го открил?
Поклатих отрицателно глава.
— И аз не знам нищо за него от вчера.
— Знам, че вчера сутринта си била във Виляверде, с мен ли искаше да говориш?