И една непозната, която някога познавах, се разрида на другия край на линията — неистово, извън себе си, безутешно.
Тогава разбрах.
Имената — бях сгрешил.
Инициалите.
БК. Бека се криеше зад Беатрис Корес, също както Бегоня Кортахарена, която се бе свързала с Анабел Ли.
Беше като избухване на светкавица в мозъка. Момент на просветление, което се бе забавило.
И осъзнах, че е твърде късно за брат ми.
67
Окон
22 януари 2017 г., неделя
Мисълта, че брат ми е провесен на някое дърво с потопена в котел глава и обездвижен с електрошоков пистолет "Тейзър", беше свръх силите ми. Както и изненадата, изумлението да открия Ребека в лицето на човек, на когото бях поверил новия си живот. Дължах ѝ много, безброй дни на търпеливи повторения, одобрителни потупвания по гърба. Близалки като подарък всеки път, когато нанизвах нова дума към някое подчинено изречение.
— Ребека, ти ли си? — попитах невярващо.
— Не трябваше да умира! — изкрещя тя в ухото ми. — Аз още го обичах, той ми липсваше. Ти си виновен, че е мъртъв!
— Саул не умря по моя вина, а от страх че всички ще научат какво ти е причинил.
— Аз съм виновна за това, аз започнах всичко. Исках да ме обича, исках онова да се случи.
— Не, Ребека. Ти си била тринайсетгодишна… Играл си е с теб, за да му повярваш. Той те е подлъгал. Общото между всички жертви на насилие е комплексът за вина. Ти не си прелъстила баща си, нямаш вина за случилото се.
— Напротив, направих го, аз започнах играта — каза тя и гласът ѝ трепереше.
Това беше нейната истина.
И се разплака, не знам дали защото беше зашеметена от смъртта на Саул, или от катарзиса, който бе изживяла, след като най-после бе говорила за случилото се с човек, който е присъствал там.
Преди двайсет и четири години не успяхме да проведем един разговор. Не си бях представял, че ще го завършим при такива обстоятелства.
— Ребека, причината е вината. При теб тя се е загнездила в съзнанието ти, станала е патологична и е причинила смъртта на няколко души.
— Хора, които не заслужаваха да имат деца.
— Аз също не заслужавам да бъда баща. Искаш… искаш… — запънах се, напрежението беше твърде голямо.
— Дишай дълбоко, както съм те учила, Унай — каза ми тя.
И за момент добих отново чувството, че разговарям с логопедката ми.
Послушах я, поех си въздух, задържах го, издишах го, броейки до три.
— Искаш да ме накажеш за това, че не забелязах какво се случи в селото… Накажи ме. Не ти обърнах внимание, не ти помогнах, позволих баща ти да те изнасили почти пред очите ми, а аз не видях нищо. Кажи ми, че заслужавам да умра.
— Не, не заслужаваш да бъдеш баща. Не би съумял да предпазиш дъщеря си. Алба също не заслужаваше да бъде майка.
Споменаването на Алба в този контекст бе достатъчно, за да се реша.
— Не замесвай нея! — изкрещях. — Това е заради случилото се в селото. Между теб и мен. Да направим размяна, вземи мен вместо Херман.
— Не си играй с мен, ако мислиш, че можеш да ми устроиш капан…
— Не, без капани. Кажи ми някое място… няма да затварям мобилния, докато стигна дотам, няма да се обадя на никого. Принасяш в жертва мен вместо Херман и всичко свършва. Не е ли краят, който заслужавам за това, че не ти помогнах?
Ребека мълча в продължение на няколко много дълги секунди.
— Добре. При параклиса "Богородицата от Окон". Има чешма с корито, с релеф на лаубару и дъбови листа.
— Знам къде е — прекъснах я. "Сигурно Херман ти е показал това място" — помислих си гневно.
— Ако се обадиш на колежката си, ще убия брат ти.
— Знаеш, че няма да се обадя на никого, по дяволите. Да не си посмяла да докоснеш и косъм от брадата на Херман — казах, крачейки нервно напред-назад под средновековната стена.
В този момент Арасели, разтревожена от суетенето ми по площада, от виковете и развълнуваните ми жестове, се приближи до мен.
— Унай, какво ста…?
Запуших ѝ устата ужасен.
Ако Ребека усетеше, че някой друг ни слуша, можех да смятам Херман за мъртъв. А Херман не можеше, не трябваше, не… Блокирах, напълно блокирах.
Арасели видя ужасеното ми лице и ме послуша. Трябваше да продължа да говоря, Ребека не биваше да разбере нищо.
— Външността ти… неузнаваема си.
— Постарах се да стана напълно различна от онзи тип жени, които той харесваше, помислих, че така ще бъда…
— В безопасност. В безопасност, ако животът отново ви срещнеше, или ако той научеше, че си жива и отново се опиташе да те прелъсти.
Никой не отговаряше от отсрещната страна на линията, но чувах учестеното ѝ дишане, мисля, че плачеше. Заставих се да продължа да говоря: