— Не си била сигурна, че би могла да устоиш на оръжията му за съблазън. Винаги си обичала баща си, винаги те е… привличал и същевременно ужасявал. Създала си тази външност на пищна жена, за да се предпазиш от него и от себе си, не си имала доверие в себе си, че ще устоиш.
Ребека замълча, беше едно неизречено "да".
Възползвах се от момента, за да извадя бележника си и да напиша на Арасели:
"Не казвай нищо на никого. Искам да отидеш в апартамента ми и да направиш нещо за мен. Трябва да побързаш, веднага!"
Тя кимна с глава, осъзнаваше, че става нещо много сериозно. Прочете инструкциите, хвърлих ѝ ключовете, фигурката на планината, изрязана от дядо, описа красива елипсовидна линия.
"Не рискувай живота си отново" — написа ми, преди да се отдалечи тичешком от площада.
"Не мога да ти обещая нищо" — бих ѝ написал.
Само че вече тичах по улица "Карнисерия" като подгонен от; дявола, за да стигна до колата си и да потегля колкото се може по-бързо към Окон.
Стигнах в параклиса "Богородицата от Окон" около час по-късно. По време на пътуването с Ребека бяхме поддържали непрекъснато контакт, без да затваряме мобилните телефони. Поисках ѝ разрешение да заредя на бензиностанцията при Вентас де Арментия. Не ѝ хареса, че ще се забавя, но накрая се съгласи.
Параклисът се намираше в подножието на моята планина, на няколкостотин метра от Бернедо. Шофирах предпазливо по пътя, обграден от дървета, които през лятото хвърляха прохладна сянка. До затревената площ видях две паркирани коли.
Оставих моята до камбанарията и тръгнах тичешком, с мобилния телефон в ръка, към чешмата, която се намираше зад една гориста зона с маси и пейки. Малцина знаеха за чешмата и за старото корито — малко басейнче, издълбано в скалата в едно отдалечено място в гората.
Сърцето ми почти спря, когато съзрях дребничката фигура на брат ми да левитира над езерцето. Елегантният му костюм в морскосиньо се открояваше сред кафявите и жълти листа. Беше вързан за краката с въже, закрепено на високия клон на един дъб. Ръцете му висяха безсилно, а кестенявата му коса докосваше водата в коритото.
— Нито крачка повече, Унай! — спря ме Ребека, докато се прицелваше в мен с един "Тейзър". — Свали си палтото!
Разбрах тутакси намеренията ѝ. Искаше да ме простреля, както и да провери дали нося бронежилетка и оръжие.
— Невъоръжен съм! — извиках ѝ. — Ти какво си мислеше?
"Ще ме простреля — помислих си. — Ще ме принесе в жертва в езерото."
При всякакви други обстоятелства инстинктът ми за самосъхранение щеше да измисли хиляди планове, за да я обезвреди или да я измами, но така щях да изложа на опасност Херман…
Подчиних се и свалих палтото. Вдигнах ръце. Предадох се.
— Сега се приближи! — извика ми.
Ребека искаше да бъда на подходящо разстояние, за да стреля в мен — кабелите на "Тейзъра" бяха дълги седем метра.
— Побързай, нямам цял ден на разположение. Трябва да се уверя, че богините са доволни от дъщеря ти — стори ми се, че чух.
— Какво каза? — попитах недоверчиво, докато се приближавах с ръце на тила.
Ребека обаче нямаше намерение да ми отговори. Нямаше намерение да ме замени с Херман и да го развърже. Тогава разбрах — Херман знаеше коя е. Не можеше да го остави жив. Беше капан, щеше да убие и двама ни.
Затова когато зърнах зад нея една бяла качулка и МатуСалем със синята му коса, който стреля в гърба ѝ с жълт "Тейзър", не направих нищо, за да му попреча.
Изпразването на пистолета продължи пет секунди. Ребека се свлече на разкаляната и покрита с изгнили листа земя. Конвулсии започнаха да разтърсват тялото ѝ.
Мату не беше сам, придружаваше го Голдън Гърл. Старата хакерка изпищя и се втурна с недъгавите си крака към проснатото тяло на скъпата си племенница.
— Бека, скъпа! Аз съм, кръстницата ти. Ребека!
Изтичах да развържа краката на Херман. Лицето на брат ми беше почервеняло от стоенето с главата надолу. Наложи се да нагазя до кръста в почти ледената вода, за да държа тялото му над нея.
— Свърши се, Херман. Всичко свърши — прошепнах му, но той беше зашеметен и объркан. Ребека го бе простреляла, вероятно преди да го провеси на дървото.
Излязох от езерцето целия мокър и го взех в прегръдките си, подобно на някоя Пиета, подобно на една от онези италиански Богородици, които прегръщат порасналите си синове и оплакват смъртта им. И изпитах такова облекчение от това, че Херман е в безопасност, че рухнах, стегнатите ми като в менгеме нерви поддадоха и започнах да треперя като лист.
— Много умно от твоя страна да сложиш бял и черен кръст на балкона си, Кракен — каза МатуСалем, като застана зад мен. — Тя следеше мен, аз нея, двамата теб… Предположихме, че това, от което имаш нужда, е "Тейзърът", който Голдън е купила от Дълбоката мрежа.