В действителност имах нужда от присъствието на Голдън, или по-скоро на Лурдес Переда, лелята на Ребека. Исках да ги изправя една срещу друга, така че Ребека да преживее отново светлата страна на миналото си, но не бях сигурен, че съобщението ми ще стигне толкова бързо, затова се подсигурих, като изпратих Арасели да сложи и черен кръст за МатуСалем.
Гений като него веднага щеше да разбере ситуацията, имам доверие в рефлексите му.
И се оказах прав.
Всъщност те ми спасиха живота.
Ако се бях обадил на Естибалис, щеше да се започне с едно "почакай, ще организираме операция, ние ще се погрижим, не отивай сам"… Знаех обаче, че след тази самостоятелна акция ще се наложи да давам много обяснения в управлението… а може би не толкова.
— Вие си вървете, заличете с клони следите си в калта. Не сте били тук. Аз съм стрелял с "Тейзъра", брат ми няма да каже нито дума. Ребека не ви видя.
И взех "Тейзъра", Мату носеше ръкавици. Това момче мислеше за всичко. Оставих пръстовите си отпечатъци, застанах на мястото, откъдето бе стрелял, ботушите ми оставиха ясни следи: в калта.
Голдън обаче продължаваше да прегръща Ребека, която лежеше на земята. Започнах да се тревожа, защото вече трябваше да е започнала да се съвзема. Бях готов да я обездвижа и да я арестувам.
— Голдън, какво става? — попитах.
— Не реагира, Кракен. Не реагира — прошепна, люлеейки в;; скута си Ребека, сякаш беше малко момиченце.
Изтичах при тях. Херман направи усилие и също се приближи. Забелязах изражението на ужас и тревога, което се появи на лицето му.
Потърсих пулса на шията ѝ, намерих го, но Ребека не реагираше.
— Трябва да извикаме линейка. Ребека е изпаднала в кома.
68
Пуенте Висего
15 май 1993 г., събота
Сара приспиваше момиченцето, седнала на един люлеещ стол. Навън слънцето подканваше за разходка в близката гора, но тя знаеше колко е рисковано, ако излезе и някой съсед я види.
Чу звъна на телефона и се обезпокои. Никой освен брат ѝ не ѝ се обаждаше в това уединено място.
— Сара, трябва да дойдеш с малката — каза той с нетърпящ възражение глас.
— С бебето? Не е ли опасно да ме видят при къщата ти с нея?
— Ела с нея, ще ти кажа защо — отвърна Саул и затвори.
И Сара се подчини, леко заинтригувана. Брат ѝ беше толкова объркан след изчезването на Ребека… И предпочиташе да премълчи подозренията си, чувстваше се твърде виновна, че се бе отдала на Еулалио Осорио. Знаеше, че не е могъл да го направи, че на този мъж му липсва смелост, за да понесе каквато и да е вина на плещите си. А относно вината тя имаше какво да му разкаже…
Само че откакто видя снимките, изпратени на вестника, един въпрос не излизаше от ума ѝ — ами ако той бе убил Ребека, за да попречи на момичето да проговори?
Сара живееше в усамотена къща до Пуенте Виесго. Там бе отнесла Химена, когато се роди. Беше още твърде мъничко и слабо бебе, за да предприеме пътуване с нея, но искаше да я отведе в Лондон и да устрои живота си там. Може би след време Саул щеше да отиде при тях и щяха да бъдат едно семейство. Тя имаше контакти и би могла да намери хубава работа на брат си в Британския музей сега, когато Ребека вече я нямаше.
Вечерта на следващия ден Сара отиде в къщата на брат си. Паркира пред входа, по това време съседите не можеха да я видят как влиза с бебе в ръце.
— Дай ми я, искам да я видя. Само за нея мисля.
— Много е добричка, не ми създава никакви проблеми. Ако продължава да наддава с това темпо, скоро ще мога да я отведа. Остава да подам молба за неплатен отпуск в болницата, в Лондон вече имат всичките ми документи, трябва само да подпиша. Ще ми бъде по-трудно да уредя въпроса с осиновяването.
— За това исках да говоря с теб. Промених решението си — каза Саул с момиченцето в ръце. — да се качим горе. Искам да ти покажа нещо.
— Дай ми я, ще се събуди — помоли го тя с леко подозрение.
— Не се тревожи, харесва ме. Харесва ме много. Виж как се гушка. Аз ще я нося. Ела.
И братът и сестрата се качиха по стълбата и стигнаха до стаята, която дотогава беше на Ребека, до тази на Саул.
Сара отстъпи крачка назад, когато влезе.
Всичко беше променено. Нямаше и следа от леглото, където Ребека бе родила само няколко седмици по-рано, нито от книгите ѝ по история, нито от постерите ѝ с келтски богини.
— Какво си направил, Саул?
— Обзаведох го за Химена, боядисах стените, купих ѝ легълце, дрехи, пелени, изкуствено мляко… Вече съм отгледал една дъщеря, имам опит. Химена ще остане тук тази нощ.