— Благодаря, господине. Какви са новините от болницата?
— Дано Ребека Товар се възстанови, но медицинският екип не храни големи надежди.
— Какво се е случило?
— Имала е вроден сърдечен порок, смятат, че не е бил диагностициран. Зарядът на електрошоковия пистолет се е оказал фатален. Все още е в кома, не знаят дали ще се събуди.
Кимнах с глава. Не се радвах.
Комисарят ме погледна втренчено, като се опитваше да предугади отговора ми.
— Знаете, че трябва да ви попитам какво, по дяволите, сте правили там с нерегламентирано оръжие?
— Беше част от разследването, което проведох в Дълбоката мрежа, за да се опитам да проследя покупката на "Тейзъра", който Ребека Товар е използвала при жертвите си — излъгах.
— Знаете, че трябва да напишете обяснителен доклад.
— Знам това. Ще ме докладвате ли на Вътрешния отдел?
— Напишете обяснението и ще видим. Днес е ден за празнуване, къде е партньорката ви?
— Кой?
— Главната инспекторка. Вчера се изненадах, че инспектор Гауна ме уведоми за решаването на случая. После позвъних на главен инспектор Салватиера, но мобилният ѝ телефон беше изключен. Още ли не се е появила?
— Скоро ще дойде, не се притеснявайте — отвърнах.
Сбогувах се с него и потърсих Естибалис.
— Къде е Алба?
— Сигурно е решила да прекара края на седмицата без телефони, защото изобщо не ми вдига. Не би ли трябвало вече да е дошла? — каза тя с пластмасова чаша в ръка.
Извадих мобилния си телефон и позвъних на майка ѝ. Ниевес отговори веднага.
— Ниевес, откога не си се чувала с Алба?
— От петък следобед. Мина през хотела да вземе захаросаните бадеми, които дядо ти ѝ беше оставил. Напоследък налита на сладки неща, надявам се захарта ѝ да не се покачи. Обади ѝ се приятелката на Херман и излязоха заедно. Защо? Не е ли дошла на работа?
Подпрях се на бюрото си, за да не падна.
И тогава разбрах — Херман е бил капан, отклоняване от следата, друга хитрост на дявола, за да спечели време.
Истинските жертви на Ребека бяха Алба и дъщеря ми.
70
Къщата на Алба
23 януари 2017 г., понеделник
С Естибалис слязохме тичешком по стълбата и отидохме с кола до жилището на Алба на улица "Прадо". Никой не ни отговори, когато позвънихме по домофона. Един съсед, който се връщаше от пазар, ни отвори и се качихме до апартамента ѝ, но не отговори, нито отвътре се чуваха шумове.
Заудрях отчаяно по вратата. Нищо. Мълчанието на Алба ме разяждаше отвътре и изчерпваше оскъдните запаси от търпение на Естибалис.
Спогледахме се с тревога, приличахме повече на две изгубени деца, отколкото на двама професионалисти с богат опит в драматични ситуации.
— Ще поискам от Милан да триангулира мобилния ѝ — каза нервно Ести.
Аз се свлякох на площадката на третия етаж и седнах на земята с опрян на стената гръб. Светлината угасна, останахме на тъмно, но почти не забелязах това. Страхът, който бе стегнал като с клещи сърцето ми, беше много по-черен.
… И не преставах да мисля за нещо, което бе казала Ребека.
— Спомена нещо за богините и за дъщеря ми, че трябвало да провери дали са останали доволни. Не схванах значението, стори ми се твърде неразбираемо.
— Не се отпускай сега, Унай — отвърна колежката ми, след като натисна електрическия ключ на площадката и отново стана светло. — Трябва да организираме операция за издирване веднага щом открием сигнала на мобилния ѝ телефон. Ти си специалистът по профилиране, а и този случай ти го реши, затова ми състави списък на възможните места, където Ребека е могла да отведе Алба. Щом не я е убила, преди да се заеме с брат ти, има шанс да я намерим жива.
— Мислех да го направя, веднага ще се заема.
— Ниевес казва, че Беатрис, тоест Ребека, е минала да я вземе в пет следобед. Още не се е било свечерило. И се е срещнала с брат ти в събота, в един часа на обяд във Витория. Имала е на разположение почти двайсет часа, това ни дава максимална граница от десет часа, за да отиде до мястото, където е скрила Алба, и десет часа, за да се върне. Доста широк промеждутък от време, през който може да се измине твърде голямо разстояние.
— Да видим какво ще открием в мобилния ѝ телефон, но може би трябва да се свържем с Пауланер и да координираме операция по издирване в Кантабрия — казах, докато пишех в бележника си всичките възможни местопрестъпления. — Много от местата в списъка ми се намират там.
— Аз ще се обадя на Пауланер. Готов ли е списъкът?