Выбрать главу

— Благодаря, господине. Какви са новините от болницата?

— Дано Ребека Товар се възстанови, но медицинският екип не храни големи надежди.

— Какво се е случило?

— Имала е вроден сърдечен порок, смятат, че не е бил диагностициран. Зарядът на електрошоковия пистолет се е оказал фатален. Все още е в кома, не знаят дали ще се събуди.

Кимнах с глава. Не се радвах.

Комисарят ме погледна втренчено, като се опитваше да предугади отговора ми.

— Знаете, че трябва да ви попитам какво, по дяволите, сте правили там с нерегламентирано оръжие?

— Беше част от разследването, което проведох в Дълбоката мрежа, за да се опитам да проследя покупката на "Тейзъра", който Ребека Товар е използвала при жертвите си — излъгах.

— Знаете, че трябва да напишете обяснителен доклад.

— Знам това. Ще ме докладвате ли на Вътрешния отдел?

— Напишете обяснението и ще видим. Днес е ден за празнуване, къде е партньорката ви?

— Кой?

— Главната инспекторка. Вчера се изненадах, че инспектор Гауна ме уведоми за решаването на случая. После позвъних на главен инспектор Салватиера, но мобилният ѝ телефон беше изключен. Още ли не се е появила?

— Скоро ще дойде, не се притеснявайте — отвърнах.

Сбогувах се с него и потърсих Естибалис.

— Къде е Алба?

— Сигурно е решила да прекара края на седмицата без телефони, защото изобщо не ми вдига. Не би ли трябвало вече да е дошла? — каза тя с пластмасова чаша в ръка.

Извадих мобилния си телефон и позвъних на майка ѝ. Ниевес отговори веднага.

— Ниевес, откога не си се чувала с Алба?

— От петък следобед. Мина през хотела да вземе захаросаните бадеми, които дядо ти ѝ беше оставил. Напоследък налита на сладки неща, надявам се захарта ѝ да не се покачи. Обади ѝ се приятелката на Херман и излязоха заедно. Защо? Не е ли дошла на работа?

Подпрях се на бюрото си, за да не падна.

И тогава разбрах — Херман е бил капан, отклоняване от следата, друга хитрост на дявола, за да спечели време.

Истинските жертви на Ребека бяха Алба и дъщеря ми.

70

Къщата на Алба

23 януари 2017 г., понеделник

С Естибалис слязохме тичешком по стълбата и отидохме с кола до жилището на Алба на улица "Прадо". Никой не ни отговори, когато позвънихме по домофона. Един съсед, който се връщаше от пазар, ни отвори и се качихме до апартамента ѝ, но не отговори, нито отвътре се чуваха шумове.

Заудрях отчаяно по вратата. Нищо. Мълчанието на Алба ме разяждаше отвътре и изчерпваше оскъдните запаси от търпение на Естибалис.

Спогледахме се с тревога, приличахме повече на две изгубени деца, отколкото на двама професионалисти с богат опит в драматични ситуации.

— Ще поискам от Милан да триангулира мобилния ѝ — каза нервно Ести.

Аз се свлякох на площадката на третия етаж и седнах на земята с опрян на стената гръб. Светлината угасна, останахме на тъмно, но почти не забелязах това. Страхът, който бе стегнал като с клещи сърцето ми, беше много по-черен.

… И не преставах да мисля за нещо, което бе казала Ребека.

— Спомена нещо за богините и за дъщеря ми, че трябвало да провери дали са останали доволни. Не схванах значението, стори ми се твърде неразбираемо.

— Не се отпускай сега, Унай — отвърна колежката ми, след като натисна електрическия ключ на площадката и отново стана светло. — Трябва да организираме операция за издирване веднага щом открием сигнала на мобилния ѝ телефон. Ти си специалистът по профилиране, а и този случай ти го реши, затова ми състави списък на възможните места, където Ребека е могла да отведе Алба. Щом не я е убила, преди да се заеме с брат ти, има шанс да я намерим жива.

— Мислех да го направя, веднага ще се заема.

— Ниевес казва, че Беатрис, тоест Ребека, е минала да я вземе в пет следобед. Още не се е било свечерило. И се е срещнала с брат ти в събота, в един часа на обяд във Витория. Имала е на разположение почти двайсет часа, това ни дава максимална граница от десет часа, за да отиде до мястото, където е скрила Алба, и десет часа, за да се върне. Доста широк промеждутък от време, през който може да се измине твърде голямо разстояние.

— Да видим какво ще открием в мобилния ѝ телефон, но може би трябва да се свържем с Пауланер и да координираме операция по издирване в Кантабрия — казах, докато пишех в бележника си всичките възможни местопрестъпления. — Много от местата в списъка ми се намират там.

— Аз ще се обадя на Пауланер. Готов ли е списъкът?