И намерих, Алба или по-скоро някого, покрит с кал и измършавял, който някога е бил Алба, увита в дългото си пухено яке, с ръце и крака, завързани с найлонови въжета. Беше се свила на кълбо, предполагам в опит да съхрани телесната топлина или да предпази дъщеря ни. Китките ѝ бяха разранени до кръв. До лицето ѝ имаше малък импровизиран съд за оцеляване — стара кутия от кока-кола, пълна с дъждовна вода.
— Много е зле! Ще я стабилизираме и ще я закараме в "Чагоричу"! — извика някой, не си спомням кой точно.
— Ще оцелее ли? — попитах.
— Не мога да ви кажа нищо, показателите ѝ са много слаби. Намира се в критично състояние.
— Бременна е в двайсет и петата седмица, има еклампсия — осведоми го несъзнателната част от мен, която не беше вцепенена от страх в този момент.
— Ще направим каквото можем, не ви обещавам нищо.
Няколко седмици животът на Алба висеше на косъм, но накрая бе извън опасност. И дълго време най-обсъжданата тема беше способността за оцеляване на едно човешко същество. Беше също почти чудо, че Деба преживя случилото се и сърчицето ѝ на колибри биеше силно всеки път, когато го виждахме на ехографа.
Захаросаните бадеми на дядо, които Ниевес бе дала на Алба в петък, деня на отвличането ѝ, бяха предотвратили понижаването на нивото на кръвната ѝ захар. Макар с вързани ръце и крака, Алба бе оцеляла, разделяйки на порции запасите си и дъждовната вода в кутията от кока-кола. Бе се завлякла до едно по-закътано място в развалините и се бе оставила на милостта на боговете в това свещено място. Иска ми се да мисля, че Толоньо, или бог Тулоний, е бдял над нея и Деба. Алба казва, че съзнанието ѝ било в необичайно състояние.
Аз мисля, че поради липсата на хранителни вещества за мозъка е изпаднала в летаргия и тялото ѝ бе оцеляло с най-минималното.
Дядо от своя страна ми обясни собствената си теория с обичайната си нагледност — Алба хибернирала, изключила физиологичните си функции подобно на полярна мечка, предпазваща малкото си.
Мислих много за промяната в начина на действие на Ребека. Накрая заключих, че е искала да затвори цикъла на смъртта на дъщеря си, Химена, като убие моята по същия начин, по който тя си бе отишла от този свят — на върха на свещена планина с име на келтско божество, прекарвайки нощта на открито — и да остави Алба и Деба да умрат от студ.
Ребека обаче не ги познаваше така добре, както аз ги познавах, и не би могла да предвиди тяхната сила и издръжливост.
Върнах се на работа едва след раждането на Деба, на 28 април, в деня на св. Пруденций. Не се отделих нито за секунда от Алба, докато беше в болницата. Близостта на смъртта най-после сложи ред във връзката ни. Решихме да опитаме още веднъж. Научих се да ценя всеки миг от историята ни.
Присъствах на раждането, никога не се бях чувствал толкова уплашен, но когато ми я дадоха, увита като пашкулче в одеялцето, и Деба хвана здраво пръста, който ѝ подадох, всичките ми съмнения се разпръснаха. Добих увереността, че ме избира и че с онази толкова присъща на майка ѝ твърдост сякаш иска да ми каже: "Ти си моят баща, познавам миналото си, всичко, което ме е довело дотук. Но реших, че ти ще бъдеш моят баща. И точка!" И това "и точка" вече говореше достатъчно за характера ѝ. Дъщеря ми се роди в дъждовен ден, но това изобщо не ни притесни. Гушнах я и затанцувах в кръг с главичката ѝ, опряна на рамото ми, сякаш беше гнездо, където Деба се бе настанила удобно. Вече се чувстваше у дома си.
Знам, че злите езици шушукат зад гърба ми, че е копие на Тасио или Игнасио. Всъщност ми е все едно.
Дори да е така, каквито и гени да носи, възнамерявам да прекъсна тази верига на насилие, датираща от палеолита.
Деба ще има майка, която е несломима, баща, който би прекосил подземното царство заради нея, чичо и леля — Херман и Естибалис, баба…
… и прадядо, който ще продължи да стои здраво на краката си, когато всички нас няма да ни има на този свят.
Благодарности
В тази книга се говори за бащинството и майчинството. По страниците ѝ дефилират добри и лоши родители — зловредни, отсъстващи, нерешителни, тиранични, дядовци, изпълняващи ролята на бащи, лели, които спасяват и страдат като майки… Исках да покажа, че да бъдеш добър баща или лоша майка е съзнателен избор, който всеки от нас прави, независимо от товара, който животът е стоварил върху плещите ни.
Излишно е да уточнявам, че събитията в романа нямат нищо общо с моя живот — просто исках да дам думата на всички Ребеки по света. Ако само една се спаси благодарение на това, че някой читател не си затвори очите за случващото се, цялата ми писателска кариера ще си е струвала труда.