Признателна съм на много хора, които ми оказаха подкрепа:
На майка ми за неуморната ѝ работа по документирането на романа, отнасящо се до Виляверде.
На сестра ми Нурия и брат ми Раул. Израснах в сплотено семейство и се радвам, че са мои другари в живота.
На цялото ми семейство и на жителите на Виляверде, защото нито за момент не се усъмниха в този успех.
На всички виторианци и алавесци, които препоръчаха и подариха "Мълчанието на Белия град". Едно от най-големите удовлетворения, които може да получи една писателка, е да стане пророк в родината си.
На мен ми се случи.
Благодаря ви.
На общината на Витория и на служителите от Туристическата служба, по-специално на Горка Уртаран, Нереа Мелгоса и Делия за безценната им подкрепа.
На Ротарианския клуб е Гуардамар, защото са прекрасни хора.
На всички журналисти от вестниците, телевизията и радиото за това, че разпространяват словото.
На книжарите за препоръките им. Точно това превърна тази трилогия за Белия град във феномена, който е сега.
На всички литературни блогъри за това, че напълниха мрежата с прекрасни рецензии. Не знам какво бих правила без вас.
На всички читатели и последователи на акаунтите на eva-garcia-saenz във фейсбук, туитър и инстаграм. Вие сте моето ежедневно вдъхновение. Благодарение на вас продължавам да пиша.
На целия екип на издателство "Планета": Белен Аопес, Ракел Джисберт, Емили Алби, Соа Каравака, Ааура Франк, Аолита Торельо, Иса Сантос и Силвия Аспе. Вие направихте възможно това чудо. Ценя високо устремеността ви и силата ви. Харесва ми да работя с такива хора.
На Хосе Креуерас и на Клрлос Креуерас — за вашата човечност, най-вече за вашата човечност.
На цялата търговска мрежа на "Планета" — без вас нищо от това нямаше да се случи, благодарение на вас Кракен стигна до всички краища на страната.
На Карлос Ревес, Хесус Баденес и Давид Фернандес — благодаря за прекрасните дни в Белия град… и за всичко, което научих от най-добрите.
НаХавиер Санс — за усилията ти Кракен да проговори на всички езици в света.
На Микел Аехарса — за това, че заложи на Кракен.
Признателна съм също така на много специалисти, които ми помогнаха със знанията си по конкретни въпроси. Всяка грешка или промяна, направена в името на фикцията, изхожда от мен.
На началника на учебния отдел на Полицейската академия в Аркауте и на началника на отдел "Криминални разследвания" на полицейското управление във Витория за готовността, с която ми помогнаха по въпросите, свързани с криминологията.
На Енрике Ечасара за разясненията му относно някои местности.
На Туристическата служба към общината на Салватиера за помощта, която ми оказа с организираните от нея посещения на тунел " Сан Адриан".
На Грегорио Перес и Хули Отаса за това, че винаги ми помагаха, когато имах нужда.
На Фаусти Джисберт, логопед, която ми помогна за упражненията за възстановяване на говора на Унай.
На психиатърката, която ми изясни понятия, свързани с генетичното наследяване на психопатията.
На Оскар Пуелес за разясненията му относно, болница "Чагоричу".
На преподавателите от Полицейската академия, които ме посветиха в полицейските техники при оглед на местопрестъпление. Този път беше много по-тежко, но благодарение на това оцених още повече работата на служителите в отдел "Криминални разследвания".
И накрая, на децата ми, Адриан и Дани, защото вие ми помагате много повече от всеки възрастен и разкривате пред очите ми една щастлива и силна Ева, надарена с качества, които не познавах. Вие сте моите учители в живота и на вас посвещавам тази книга.
На Фран, защото е Планината[75], от която всяка Церсей се нуждае.
И на теб, скъпи мой дядо, за това, че продължаваш да присъстваш, въпреки че вече те няма, за това, че толкова пъти си ми се усмихвал, седнал в градината, както на тази снимка в кабинета ми, и си прошепвал с дрезгавия си глас: "Престани да хленчиш и продължи напред."
Когато последният честен човек в Пойзънвил е убит, един агент от детективско бюро "Континентъл" се нагърбва с тежката задача да накаже виновните В един град с невиждана престъпност и корупция.
Според сп. "Таим" "Алена жътва" е един от 100-те най-добри англоезични романа, издадени до 2005 г., а носителят на Нобелова награда за литература Андре Жид нарича книгата "изключително постижение".