"Нищо не разбирам, Ести!"
"Намерихме документите на момичето. Не са ѝ откраднали портфейла, беше на земята, вероятно е паднал от чантата ѝ."
"И коя е, по дяволите?" — написах обезпокоен аз.
"Ана Белен Лианьо, първото ти гадже. Момичето, с което си бил преди случилото се през онова лято в лагера в Кантабрия…"
"Добре, Ести. Добре — прекъснах я сконфузено. — Ти какво знаеш за това?"
"Лучо разказа цялата история на брат ми."
"Анабел Ли — помислих си, без да мога още да повярвам. Никога не си я бях представял мъртва, въпреки че ѝ харесваше да си играе със смъртта и всичките ѝ ритуали. — Анабел Ли е мъртва."
"Трябва да знаеш и още нещо!"
"Какво друго може да има?"
"Била е бременна".
1
Планина Добра
4 септември, 2016 г., неделя
Днес се върнах при езерото, татко.
Кръстницата ми забрани да ходя там. Беше единственото правило, чието нарушаване щеше истински да я нарани. Да не те търся отново. Да не се върна за теб. Знаехме предостатъчно на какво е способен Синята брада, ако дори само усетеше, че сме го надушили.
Днес чета потресена ужасяващото заглавие в "Ел Периодико Кантабро":
Двайсет и три годишно момиче намерено мъртво на върха на планина Добра
Продължава загадката с младите самоубийци
Намерен е трупът на двайсет и три годишната Х. Т. от Сантандер. Вече трима млади хора са открити на различни планински възвишения по кантабрийското крайбрежие, починали вследствие на хипотермия, след като са се съблекли и са прекарали нощта на открито. По телата им няма следи от насилие. Дали става дума за някаква мода, за някаква имитация?… Полицията не намира обяснение, нито връзка между жертвите.
Следователите отново са в недоумение. Вече имат трети случай със същите характеристики — млади хора, някои почти тийнейджъри, се изкачват на планински връх в Кантабрия, свалят дрехите си, когато падне нощта, и на сутринта ги намират вкочанени от студ. Не са открити следи, нито мотив след щателно проучване; на живота на семействата им.
Как ли пък не.
А и как да открие нещо човек, който не иска да види това, което има пред очите си.
След упорито издирване намерих снимката на момичето, Синя брада. Има моите черти, но по свой начин. Казахте ми, че е умряла. Гледахте ме в очите и ми казахте, че умряла, по дяволите. Скрили сте я.
Заклех се на кръстницата ми да не се приближавам, да не те търся, но днес ще наруша това обещание, защото представа дори нямаш за гнева, който сега ме залива и изпълва душата ми, която ти изпепели.
И въпреки всичко моята драма е, че ми липсваш, татко. Липсват ми вниманието ти, толкова присъщият ти начин да се преструваш пред всички, че държиш на мен преди последното лято и преди всичко, което се случи на онова място между селото и стръмния бряг, където изгубих първия си живот.
Понякога затварях очи и опитвах да се присъединя към публиката ти и да се престоря, че аз също ти вярвам, че наистина съществува паралелен свят, в който ти си добър баща и ме обичаш истински, а не по този твой толкова зловреден начин.
Напразно. Никога не успях да повярвам в това.
Пуша и пия повече от обичайното. Вчера участвах в една свада. Трябва да се пресъчиня още веднъж, да въведа ред в живота си. Да бъда друг човек, какъвто и да е той, но да не съм аз.
Връщам се, татко.
2
Планина Аискори — Арац
17 ноември 2016 г., четвъртък
Коя беше Анабел Ли? Да видим, по онова време бях шестнайсетгодишен. Ана Белен Лианьо се появи в Кабесон де ла Сал, едно кантабрийско градче близо до брега, в първия ден на летния лагер, където Лучо, Асиер, Хота и аз — твърдото ядро на тайфата от училище "Сан Виатор" — бяхме решили да прекараме най-хубавия юли в младия ни и все още неясен живот.
Имаше права, дълга до кръста черна коса, бретон над очите, който ѝ пречеше да има поне минимална сигурна видимост за живота, и толкова ясни идеи, че дори възрастните не ги поставяха под въпрос.
В началото държането ѝ ме дразнеше, после ме заинтригува, а през третата нощ в лагера не успях да мигна, заслушан в смесицата от стонове и шепот, които издаваше, докато спеше през няколко спални чувала от мен. Вече бях, да речем, доста отдаден на каузата ѝ.
На възраст, на която повечето от нас изобщо не бяхме наясно какво ще учим, когато завършим гимназия, и още по-малко какви искаме да бъдем в живота, Ана Белен Лианьо вече беше завършена художничка на комикси и псевдонимът, с който подписваше артистичните си и мрачни рисунки — Анабел Ли, образа от стихотворението на Едгар Алан По, — се радваше, въпреки младостта ѝ, на известна популярност в родните среди — еротичен, готик, постапокалиптичен…