— Спасителният отряд го намери доста далече от тунела — отвърна той, докато си поставяше отново тъмните очила. — Намира се в окаяно състояние. Градушката е нанесла върху него поражения, които реставраторите от музея трябва да оценят. Както може да се предположи, дактилоскопските следи, които щяхме да снемем, са изчезнали, така че е невъзможно да знаем дали са само на планинарите, или и на убиеца. Същото се отнася и до отпечатъците от стъпки и от гумите на коли. Бурята е изличила всичко. Мисля, че убиецът е голям късметлия, ако ми позволите да се изразя така.
— Нещо друго? — настоя Алба.
Хареса ми изражението, което се появи на лицето ѝ, когато извадих доклада с археологическата документация, която Тасио ми бе изпратил за котела от Кабарсено, и ѝ го подадох.
В него се четеше изненада, но също уважение и възхищение, които смятах, че съм изгубил пред нея.
Шефката ми го прочете на глас и всички я изслушахме с внимание. Може би преди време споменаването на келтски ритуали щеше да накара не един от нас да повдигне многозначително вежди, но след скорошния случай с егускилорета, с отрова от тис и долмени, а сега с жена, провесена на дърво и потопена в бронзов келтски съд, това не ни се струваше неуместно.
— Исках да ви информирам също, че е възможно инспектор Аяла, на когото всички пожелаваме скорошно възстановяване, да работи с нас в това разследване като експерт по профилиране — обяви шефката ми. — Засега имаме само едно убийство, но инспектор Гауна ще потърси информация за подобни убийства, извършени в миналото в тази провинция и в цялата зона, където келтската и келтиберийската култура са имали влияние.
"Каза "възможно е"? — помислих си разочаровано. — Още не съм в екипа?"
Погледнах Алба, търсейки обяснение, но тя не ми обърна внимание и продължи:
— И като се има предвид приоритетът, който ще дадем на това разследване, с комисаря решихме да подсилим отдел "Криминални разследвания", така че искам да поздравя с добре дошли помощник-инспектор Ману Пеня и разследващ полицай Милан Мартинес. Помощник-инспекторът идва от управлението в Сан Себастиан, бил е в отдел "Криминални разследвания", така че е запознат с методите ни. До днес Милан работеше в централното звено на "Киберпрестъпления". Тя сама пожела да ни сътрудничи и мисля, че ще ни помогне много, защото при всички криминални разследвания прибягваме до интернет. Надявам се, че ще станем по-гъвкави.
Пеня ни поздрави с леко кимване, макар да не правеше впечатление на стеснителен, а по-скоро на свикнал с такива ситуации. Беше много рус, с обръсната почти до кожата глава и с дълги прави бакенбарди, които стигаха до челюстта му. Много светли, почти без мигли очи. Естибалис би казала, че е симпатичен. Около трийсет и няколко годишен. Забелязах, че дясната му ръка леко трепери — може би беше нервен, или пък криеше някакво неприятно за възрастта му заболяване. Носеше черно дънково яке и пуловер на райета. Долових лек дъх на тютюн и мигновено ми допадна. Изглеждаше компетентен човек, подкреплението щеше да ни дойде добре.
Що се отнася до Милан, нямаше начин човек да не обърне внимание на ръста ѝ. Беше една от най-високите жени, които бях виждал, може би около метър и осемдесет, че и повече, яка, с вид на мъжкарана и с недодялани жестове, с кестенява, зле поддържана коса, не знам дали беше права, или къдрава, защото приличаше на безформена маса върху черепа ѝ. Раменете ѝ бяха леко приведени, като нищо щеше да се изгърби след двайсет години, представих си живот, изпълнен с подигравки и присмех, и си дадох сметка, че не се чувства добре в тялото си. За щастие, понякога имаше хора като нея, които вместо да отвърнат на ударите, предпочитаха да застанат от светлата страна на живота и да задържат престъпници през работното си време. Милан ми напомняше на някого, но не успях да установя причината за това смътно усещане.
Милан се прокашля, поздрави с едно "здравейте" и се сви на стола като уплашен охлюв. Усмихнах ѝ се, за да ѝ вдъхна смелост. Първите съвещания в едно ново управление винаги внушаваха страх в новодошлия.
Щеше да бъде екип от трима. Четирима, ако главната инспекторка благоволеше да включи и мен. Началото беше добро — повече хора, повече средства, повече време, освободено от бюрократични задачи, така че с Естибалис да можем да се съсредоточим върху същественото.
— Инспектор Гауна, вие ще оглавите екипа. Продължете.
— Милан, Пеня, радвам се, че сте сред нас. Ще ни бъдете от голяма помощ. Пеня, искам да поговориш с обкръжението на Ана Белен Лианьо, майка, приятели, роднини и колеги. Най-важното сега е да установим кой е бащата на детето, което е носела в утробата си. Дали е имала любовник или постоянен партньор, дали е живеела с някого. С други думи, искаме да установим дали бебето е било желано, дали е било причина за някакъв конфликт. Потърси всичко, което изглежда извън обичайното. Милан, тъй като не намерихме мобилния ѝ телефон, за момента се разрови в социалните мрежи. Имала е профил във фейсбук, инстаграм, туитър и прочее, където е споделяла със своите последователи работите и рисунките си, но също е качвала кадри от личния си живот. Потърси дали е имала редовен трол, някой особено настойчив хейтър или вманиачен почитател. Що се отнася до мобилния телефон, намери номера и се свържи с оператора, за да ни даде извлечение, и състави списък на последните ѝ обаждания, местоположение… Изрови всичко, което можеш.