Щях да отговоря нещо, но Естибалис се приближи бързо като катеричка и застана между двама ни.
— Добро утро, госпожо главен инспектор. Мисля, че тук няма кой знае какво още да научим — прекъсна ни тя. — Малко приятели, всичките мъже. Когато ги заразпитвах, избягаха подплашени като тийнейджъри, хванати в бар… е, разбирате ме. Едва ли искат да бъдат видени тук. Майката не изглежда особено опечалена. Казва, че от десетилетия не поддържали връзка.
— Десетилетия — повтори Алба. — Наистина е била самостоятелна. Нещо ново, Естибалис?
— Тъкмо щях да ви кажа. Отнася се за стар случай, но е толкова сходен, че привлече вниманието ми. И добре че си тук, Унай, защото искам мнението ти. Потърсих подобни жертви, млади жени, бременни, неомъжени… Но също се съсредоточих върху начина на действие на убиеца — жени, провесени с главата надолу, с вързани на гърба ръце, без рани от огнестрелно или хладно оръжие… и чиито тела са се появили на места, които са историческа забележителност.
"И?" — попитах я с поглед.
— Случаят е странен, необичаен и никога не е бил решен. Работено е по него с изключителна дискретност заради пресата, открих го, когато пуснах нашия случай за сравнение в общата база данни. През април 1993 г. е изчезнало четиринайсетгодишно момиче в Кантабрия, бащата твърдял, че избягала от къщи и че имала психични проблеми, всички очаквали да се появи или да бъде намерена скоро. Анонимен подател изпратил тези снимки на местния вестник "Ел Периодико Кантабро", който не ги публикувал и ги предал на полицията. Заключили, че мястото е…
"Фонтибре" — помислих си, когато го разпознах.
Неволно изкряках с остър и писклив глас нещо подобно на "фоитбрре" и направо потънах в земята от срам, когато Алба и Естибалис вдигнаха глава, като ме чуха да говоря.
— Унай, отново говориш! — каза Естибалис с щастливо изражение, сякаш бе спечелила от лотарията.
Алба не каза нищо, но за частица от секундата на лицето ѝ се появи такова облекчение, че я изгледах смаяно. Не знаех, че ще се зарадва толкова.
"Това не е говорене, Ести. Само това мога да правя, но следващата седмица започвам терапията" — написах бързо на мобилния и ѝ го подадох да види.
После се прокашлях нервно и отново посочих снимките, които Ести ни показа на мобилния си — на тях тялото на едно момиче, завързано за краката с въже, висеше от дебелия клон на един ясен.
Горната част на главата беше частично потопена във водата на реката, ръцете му бяха вързани на гърба. Този, който го бе снимал, бе направил това от различни ъгли и на една от снимките се виждаха характерните цветни ленти, които вярващите оставяха на мястото, погрешно смятано за извор на Ебро във Фонтибре[10].
— Да се върнем на темата. Успях да говоря с инспектора, който е водил тогава разследването, Пабло Ланеро.
"Пауланер[11]" — помислих си.
"Познавам го" — написах на мобилния си.
По време на стажуването ми като профайлър в управлението на Сантандер с инспектор Пабло Ланеро се бяхме сприятелили. Пауланер беше не само добродушен и спокоен, но и умен. Закръгленият му корем на пристрастен към бирата монах заблуждаваше мнозина, които го смятаха за палячо, но той понасяше търпеливо и философски прякора и си вършеше работата. Спечели цялото ми уважение, беше на път да се пенсионира и се зарадвах много, че чух отново името му.
— Знам, поздравява те и ми предостави доклада. Полицията отишла във Фонтибре и намерила въжето още завързано за дървото, но не и тялото. Някой го бил вдигнал. Така и не намерили момичето, но има една подробност, която много ме разтревожи, когато видях снимките и която не се споменава в доклада — блузата открива корема ѝ и според мен тя несъмнено е бременна. На малко месеца, но четиринайсетгодишно момиче, слабо като нея, не може да има такъв корем. Какво смятате?
С Алба разбирахме повече от кореми от Естибалис, така че и двамата бяхме единодушни, че трупът, който гледаме, е отново на бременна жена, провесена за краката и с потопена във водата глава. Въпреки разликата във времето — двайсет и три години
— И въпреки че ставаше дума за друга провинция. Беше много специфичен начин на убийство и когато видях трупа на Анабел: първото ми опасение бе, че това не е първото убийство на извършителя.
10
Векове наред се е смятало, че р. Ебро извира в местността Фонтибре, но вече е научно доказано, че първоначалният източник на водите ѝ е р. Ихар, която извира от връх Трес Марес в Кантабрийските планини.