"Пиша на мобилния си телефон, показвам ти го и ти ми отговаряш" — написах бързо и Ектор се усмихна.
— С патерици — прошепна, — както искаш, инспекторе. Така да бъде.
— В петък управлението се свърза с теб и с директора на Музея по праистория, за да ви уведоми, че откраднатият експонат е намерен. Отделът по криминалистика и нашето звено за защита на историческото наследство се координират със специалистите, за да върнат котела и той да бъде реставриран веднага щом управлението във Витория получи всички данни, необходими за текущото разследване — започна Пауланер.
— Правилно — потвърди Ектор.
— Инспектор Ланеро ни предостави доклада с твоите показания и тези на служителите, затова няма да се спираме на тях — продължи Естибалис. — Доколкото знам, предметът е бил изложен във витрина в рамките на временна изложба, посветена на келтиберийската култура в кантабрийския корниз. В залата, в която е била изложбата, няма охранителни камери. В записите от камерите на входа на сградата не е забелязано нищо необичайно извън посетителите и служителите. Взети са също дактилоскопски следи от рамките на прозорците, през които крадецът или крадците са могли да излязат, но не са намерени никакви съвпадения с нарушители, които имат досиета със сходни престъпления.
— Така е. Този музей е дело на семейството ми и се финансира от наследството, оставено от покойния ми брат Хайро дел Кастильо, който приживе беше известен меценат. Но не разполагаме с икономическите възможности, които имат други обществени музеи, поради което охраната се свежда до тези камери на входа и до пазачите, които дежурят денем. Нямаме персонал за през нощта, никога досега не сме имали нужда. Кражбата на този експонат беше неприятен инцидент, защото освен сантименталната привързаност, която изпитвам към него като всеки кантабрийски историк, той ни бе предоставен временно от Музея по праистория, което ни постави в много неудобно положение. Не можете да си представите облекчението, коте изпитах, когато научих, че сте го намерили, въпреки че щом двама инспектори от отдел "Криминални разследвания" са дошли от Витория, очевидно обстоятелствата, при които се е появил, са тревожни. Предполагам, че искате да говорите с мен по този въпрос.
Кимнах утвърдително — нищо не се изплъзваше от вниманието на Ектор. Имаше доста всеобхватен поглед върху събитията.
— Това, за което ще разговаряме тук, е поверително, информацията, която ще обсъдим и споделим, е следствена тайна — намеси се Естибалис.
— Напълно го разбирам, може да разчитате на дискретността ми. За какво са използвали котела? — попита той със сериозен вид и въздъхна, сякаш можеше да предвиди отговора. — Ритуали на водата?
— Моля? — попита неразбиращо Естибалис.
— Попитах дали котелът е бил използван в някой ритуал, в който има и вода.
"Не знаем дали е било ритуал, но до котела намерихме тяло" — написах и му го показах.
— Провесено за краката, може би от клон на дърво?
— Да, може би. Може би — намеси се Естибалис, смаяна като мен.
Пауланер се размърда неспокойно на стола си.
Ектор ни погледна загрижено и стана от креслото. Затърси между дебелите томове по история, наредени на рафтовете, и постави пред нас един атлас по археология, разтворен на страница, където имаше цветна снимка на котел, подобен на този от Кабарсено, но с повече украшения.
— Това е котелът от Гундеструп, намерен през 1891 г. в Дания. Вгледайте се добре в този релеф, гравиран в среброто — това е бог Таранис, богът отец, който потопява воин в котела.
С Естибалис видяхме внушителна фигура, държаща един мъж за краката и готвеща се да потопи главата му в съда.
Ектор прелисти страницата и ни показа друг подобен съд, също с изображение на фигура, която държеше два котела.
— Ако искате по-близък до нас пример, това е Диадемата от Монес, намерена в Астуриас през XIX в., тя също е от келтската култура, в случая от кастрокултурата в североизточната част на полуострова от III до I в пр. Хр. Били са ритуали за измолване на благоразположението на боговете, свързани с плодовитостта. Водата като символ на спермата, която зачева живота.
— Има ли нещо общо с култа към богини майки?
— Трите богини майки? Разбира се, този култ е бил широко разпространен из целия ареал с келтско влияние, както и тук, в кантабрийския корниз. Римляните го приели и култът е продължил да съществува под формата на жертвоприношения.