Говореше се, че дори Карл V е трябвало да се наведе за пръв път в живота си, за да го прекоси, и въпреки че не знаех колко е бил висок този монарх, аз наистина трябваше да наведа глава, за да стигна до другата страна на тунела, откъм Алава, която в онзи тревожен следобед се бе превърнала в местопрестъпление.
Изкачихме няколко метра по тесен сипей и видяхме Андони Куеста, колега от отдела по криминалистика. Беше около петдесетгодишен мъж, изключително методичен, от онези хора, които остават до последната минута, без да се мръщят. Той ни посочи входа към местопрестъплението. Целият периметър вече беше обграден с ограничителни ленти и можеше да се влезе единствено през един оставен свободен отвор.
— Как върви, Куеста? — попита го Естибалис със съучастническо изражение. Знаех, че двамата се разбират добре и често пият кафе, когато се засекат в участъка в "Лакуа". — Кажи ми, че ти си тайнственият човек, който е спечелил три милиона евро от лотарията, защото тогава трябва да ме почерпиш.
От няколко седмици всички във Витория говореха за лотарийния билет, регистриран в едно лотарийно бюро в центъра, и за самоличността на щастливеца. Всички се питаха дали късметлията не е съседът им, с когото от дни не са се засичали на входа и който е пропуснал неделния мач на Алавес, или зетят, който не вдига телефона и е напуснал работата си в завода на "Мерцедес" без никакви обяснения.
— Де да бях аз. Но за жалост, не съм. Относно огледа, още сме в началото, инспектор Гауна. Остава ни още много работа. Искам да се прибера вкъщи и да целуна децата за лека нощ. Големият има мач с юношеския отбор в края на седмицата и направо ми лази по нервите. И между другото, ако бях спечелил от лотарията, щях да купя на сина ми целия отбор "Баскония", включително ръководството и треньора, за да не го слагат постоянно като резерва — каза Куеста, приклекнал до куфарчето си. Беше закръглен приветлив мъж с къси ръце и нисичкият му силует беше лесно разпознаваем при всички огледи — въпреки белия гащеризон, които той и другите двама технически служители носеха.
— Обуйте калцуните и внимавайте къде стъпвате. Пълно е с отпечатъци от туристически обувки и ще бъде истинско мъчение да се идентифицират всичките.
Послушахме го и си сложихме и ръкавиците, които ни подаде.
Съдия Олано беше разрешил огледа, но бях сигурен и излязох прав, че негова милост не е дошъл лично в планина Аискори, за да нареди вдигането на тялото, а че е изпратил съдебния секретар, който да извърши необходимите процедури вместо него.
Последвахме указанията на Куеста и се запътихме към една гориста зона, където заварихме доктор Гевара, съдебната лекарка, да води записки до дървото, където видяхме провесеното тяло на жена. На няколко метра от нея съдебният секретар и инспектор Гойо Мугуруса, шеф на криминалистите, разговаряха тихичко, като сочеха едно яке на черепи и с качулка, което очевидно е принадлежало на покойната.
Секретарят, левичар с бяла коса и дълъг нос, кимаше със сериозно изражение и си записваше указанията на Гойо.
В Краката му имаше разтворено куфарче с необходимите принадлежности за съхраняване на доказателствения материал, който събираха.
Да видя отново Анабел след толкова години, както и отвращение, което изпитвах към труповете, се оказаха прекалено силно преживяване за стомаха ми и аз се обърнах и повърнах. Ести ме прикри, като пристъпи напред и протегна ръка на съдебната лекарка.
— Инспектор Гауна, здравейте. Виждам, че инспектор Аяла отново е сред нас — каза доктор Гевара и се престори, че не забелязва окаяното състояние, в което се намирах.
Беше около петдесетгодишна, дребничка и с хлътнали бузи, които винаги бяха зачервени от розацеята, мълчалива и работлива, подобно на робот в тих режим.
Изпитвах към нея уважение след годините, през които работехме заедно. Никога не се мръщеше, ако я помолех да направи с предимство някоя аутопсия, и притежаваше рядкото качество да се разбира с всеки съдия, когото ѝ определяха, колкото и опърничав да беше той. Стабилна като скала.
— Днес идва в качеството на експерт по профилиране, скоро ще се включи в екипа — излъга Естибалис с лекота, сякаш го беше правила цял живот. — Може ли да ни предоставите някаква информация, докторе?
Погледнах мъртвата, която някога беше моя приятелка, моята първа любов, моята първа нощ на… Погледнах я, въпреки че беше вързана за краката и провесена с главата надолу. Дългата ѝ черна коса с няколко все още мокри кичура докосваше земята, а гъстият бретон за пръв път не покриваше челото ѝ. Отворени очи. Не ги бе затворила, въпреки че е умирала с глава, потопена в пълен догоре с вода котел.