"Колко смела си била, Анабел."
Ръцете ѝ бяха вързани за гърба с найлонови върви, без брачна халка, носеше туристически панталони и пуловер от полар, който се бе свлякъл надолу и откриваше част от вече издутия ѝ корем… четири, пет месеца? Линията на бременността беше леко пигментирана. Глезените бяха здраво стегнати с въже, завързано на един як клон на два метра и половина от земята.
Този, който ѝ бе причинил това, трябва да е бил голям негодник, въпреки игричките ѝ, въпреки че цял живот отблъскваше всички, които присъствието ѝ привличаше.
"В какво си се забъркала този път?" — прошепнах ѝ в обърканата си глава.
И докато Естибалис и съдебната лекарка се отправяха към бронзовия съд, аз несъзнателно коленичих пред нея и изрецитирах:
"Тук приключва твоят лов и започва моят."
И за момент повярвах, че съм отново аз, инспектор Аяла, а не слабо отражение на отражението му, и имах работа, която ме поглъщаше, и нова страст, която запълваше моите празноти и смекчаваше вече трупащите се травми.
Например че шефката ми е бременна и не знае дали детето е от мен, или от един сериен убиец.
3
Границата на злосторницте
17 ноември 2016 г., четвъртък
Върнах се в настоящето и се съсредоточих върху това, което имах пред себе си, за да не мисля за нещо, което болеше, болеше много.
За момента отминах без внимание бронзовия котел, на който Ести придаваше такова значение, и изчаках да се върне с доктор Гевара, която ни съобщи първите си впечатления:
— Мъртвата е млада бременна жена, ще мога да установя с точност на колко седмици е плодът след аутопсията. Намерихме я провесена с главата надолу, вързана е за краката с пристягащ материал, в случая обикновено конопено въже, и без тялото да докосва земята. Двамата свидетели са я открили потопена до шията или до раменете, с глава във водата. Криминалистите потвърдиха информацията. Найлоновите въжета ми се струват съвсем обикновени, могат да се купят от всеки магазин за домашни потреби.
— Обяснете ми това за двамата свидетели, ако обичате — прекъсна я Естибалис.
— Намерили я двама планинари от Арая, които се изкачвали откъм страната на Алава. Тръгнали от пътя за Салдуондо, като преди това оставили колата си на паркинга на нефтената компания. Двамата твърдят, че изтичали да извадят главата ѝ от водата, в случай че още е жива, но по синкавия цвят на кожата заключили, че е мъртва отдавна. След като проверили пулса на шията и установили, че не диша, не докоснали повече нищо. Поне така твърдят. Била е мъртва, когато е дошъл екип на Планинската спасителна служба. Но вече са си тръгнали.
— Да, те ни се обадиха рано следобед — обясни ѝ Естибалис.
В този момент се приближи инспектор Мугуруса, енергичен мъж с причудлива квадратна глава. Носеше очила с фотосоларни стъкла, но те винаги бяха по-тъмни, отколкото дневната светлина изискваше, придавайки му леко старомоден вид от седемдесетте години на миналия век. Поздрави ни с бързо повдигане на вежди и пое щафетата от съдебната лекарка:
— Навсякъде има дактилоскопски следи, особено по външната страна на съда, както съдебната лекарка показа на инспектор Гауна. Опасявам се обаче, че принадлежат на свидетелите. Засега това, което открихме, съвпада с показанията им. Ще трябва да им вземем отпечатъци, за да ги елиминираме.
— Няма следи от борба по тялото на жертвата, нито парченца кожа под ноктите, но е била жива, когато са я провесили, така че е умряла вследствие на потапянето в котела с вода. При аутопсията ще се направи щателен оглед, за да се установи дали има рани, причинени при защита — продължи лекарката. — Има обаче следи от удари и ожулвания по главата, които най-вероятно си е причинила самата тя, удряйки я по стените на съда. Предполагам, че се е опитвала да си извади главата.
— Къде е сега водата? — попита Естибалис, изпреварвайки въпросителното ми изражение.
— Опасявам се, че планинарите са я излели, когато са се опитали да я спасят.
— И откъде я е взел убиецът?
— По целия път насам има извори и малки водопади, които бликат през зимата. А може да е скрил бронзовия котел или друг съд наблизо. Дъждовете през последните дни са били достатъчни, за да го напълнят. Между другото, трябва да побързаме — отвърна доктор Гевара загрижено, когато чу далечен гръм. — Трябва да сложим тялото в чувала.
— Твърде добре подготвено, не мислиш ли? — прошепна Естибалис.