Направих му две снимки — едната отгоре и друга фронтално — и ги изпратих по уотсап на един стар познат.
"Имам нужда от археолог, приземихте ли се вече в Лос Анджелес?" — написах.
"Още стъпваме по алавеска земя — отвърна Тасио моментално. — Какво си ми изпратил? Сега да не се занимаваш с престъпления срещу историческото наследство?"
Тасио Ортис де Сарате беше човекът, който пострада най-много в случая с двойното престъпление при долмена — двайсет години зад решетките, обвинен в осем убийства, които не бе извършил. Сега започваше нов етап в живота си като сценарист на един американски сериал, пресъздаващ тези събития. Бяхме запазили приятелството, връзката или каквото и да беше това между нас.
"Ще ти кажа в замяна на дискретността ти и на помощта ти в областта на старинни предмети, става ли?" — отвърнах.
"Съмнението ти ме обижда, макар че съм леко поръждясал след двайсет години, без да практикувам. Но както и да е, това, което си ми изпратил, е първокласно — става дума за котела от Кабарсено."
"Кабарсено… Кантабрия?"
"Именно. Това е много рядък предмет, намерени са твърде малко такива в северната част на полуострова. Котелът е ирландски, присъщ на келтската култура. Намерен е през 1912 г. в планинския масив Пеня Кабарга, доколкото си спомням. Датира от късната бронзова епоха и е на около две хиляди и деветстотин — две хиляди и седемстотин години."
"Къде би трябвало да се намира?"
"Във витрината на някой музей, предполагам, че в Музея по праистория в Кантабрия. Дай ми няколко минути, за да проверя.
"С теб е приятно да се работи — написах. — Още нещо, от гледна точка на човек, който е учил археология и криминология, и това е поверителна информация, какъв е смисълът да бъде използван при тунел "Сан Адриан"?"
"По дяволите."
"Да."
"Как е използван?"
"Нищо повече не мога да ти кажа, Тасио. Помисли над въпроса ми и после ми се обади, става ли?"
"Игнасио ти изпраща поздрави. А ти как така си се върнал толкова скоро на работа?"
"Не съм се върнал."
"Както кажеш. Оставям те, ще поизтупам от праха познанията си за келтската култура. И, Кракен, благодаря ти, че не си ме забравил. Знаеш, че обичам да съм полезен на обществото на Алава."
"Трудно е да те забравя, радвам се, че си от светлата страна."
"Винаги съм бил!"
"Знам, аз те измъкнах от тъмнината. Кажи ми, когато узнаеш нещо" — приключих, доволен от ефикасността, с която се бях справил, също както преди. Може би не се нуждаех от гласа си толкова, колкото смятах.
Надвесих се над водата, която бе останала в съда, и тогава го видях — отражение на някогашния Кракен, когото можеха да удрят, но не да прекършат, гъвкав и силен, дори страховит. Един не толкова блестящ, колкото упорит профайлър, който никога не изоставяше случай, докато не го приключеше, връчвайки съответните протоколи и заподозрения на следователя. Аз бях този човек някога, в друг живот, който приключи на 18 август, когато Нанчо вкара отрова в мозъка ми под формата на куршум и зарази със страх всяко едно мое действие.
Бях се изолирал и се чувствах много добре, много удобно в моя микросвят във Виляверде, но сега бях само един тип, който приготвяше сладко от черници. Превъзходно, в интерес на истината, но беше само сладко от черници.
Потърсих Естибалис и когато установих, че не е на мястото на престъплението, слязох по склона до входа на тунела и я открих в пещерата, полускрита зад стената на малкия параклис. Приближих се, опитвайки се да не вдигна шум и да не прекъсна телефонния разговор, който водеше.
— Искам той да е нашият експерт по профилиране — шепнеше тя на някого в телефона, — съзнавам ограниченията му и липсата на оперативност поради увреждането, което получи, но инспектор Аяла е в състояние да ги компенсира, както езика си. Извинявайте — поправи се тя, — говора. Главен инспектор Салватиера, дори да подсилим екипа, имаме нужда от него. По този начин ще го насърчим да се включи отново в работата. Сега само ви моля да се съгласите да ни е външен съветник, докато се възстанови напълно и се включи официално.
Естибалис изслуша отговора ѝ мълчаливо, но от разстоянието, на което се намирах, не успях да чуя думите на шефката ни. Бих дал гърне със злато и нещо много повече, за да ги узная.
— Алба — продължи тя с още по-поверителен тон, — ти ми спомена, че Диана Алдекоа, невроложката, ти е казала, че той трябва да е поставен в среда, в която да се сблъсква постоянно с предизвикателства. И че колкото по-голям напредък постигне през този период, толкова по-големи са шансовете да се подобри в дългосрочен план. Унай е в чудесна форма, уверявам те. Може да върши добре работата си.