— Ще видиш — само успя да каже.
— Добре я скрихте, нали?
Въпросът дойде точно навреме.
— Разбира се — отвърна по-уверено Петър. — Толкова добре, че трябва да знаеш какво да търсиш, ако искаш да я откриеш.
Очите на мъжа отново искряха.
— В пещерата ли е?
За секунди през главата на младия мъж прелетяха събитията от предната нощ. Онова, което успя да научи от Виктор, и изводите, до които стигна. Мъжът определено знаеше, че са излезли от прохода с празни ръце. Очевидно подозираше, че са намерили купата и са я оставили някъде из пещерата. Може и да беше лудост, но реши да рискува.
— Да — потвърди той.
Виктор се умълча.
Петър несъзнателно поглади с пръсти удареното, без да обръща внимание на рязката болка. Всичко изглеждаше още по-нереално. Кой, дявол да го вземе, бе взел тази купа, ако това не беше Виктор?
През съзнанието му премина мисълта за Боряна и усети как стомахът му се свива. Вече беше кристално ясно за какво е отвлечена. Горещи вълни изпълниха главата му и удареното място запулсира от болка. Онези убийци биха минали през всичко, за да научат каквото им е необходимо. Явно все още не бяха успели да я пречупят, щом Виктор не подозираше, че е на грешна следа. Значи, със сигурност бе жива. И точно за това им трябваше той. Само че можеше да се изненадат от това, което щяха да получат.
— Трябва да те предупредя за нещо — каза.
— Какво?
Очите на Виктор го гледаха, без да издават нищо.
— Така е скрита, че ако не те заведа лично дотам, никога не би могъл да я намериш.
— Разбирам… — кимна мъжът и обърна поглед към пътя, после добави: — Няма от какво да се безпокоиш. Както вече споменах, на мен ми е нужна купата, а не смъртта ви.
Петър кимна. Не знаеше дали може да му вярва, но нямаше друг избор.
— Искам Боряна цяла и невредима — каза.
— Разбира се. Не се безпокой за това.
— Да побързаме тогава, а?
Венци Русев излезе от кабинета на шефа си широко усмихнат.
Нещата се нареждаха точно както искаше. Бе измислил брилянтен начин да се добере до Славея. При това без никой да го заподозре.
Имаше още няколко детайла, но те бяха само подробности — лесно щеше да ги уреди в движение.
Бялата фасада на огромното имение на Славея блестеше ярко в сутрешните слънчеви лъчи, изпъквайки с размерите си над другите постройки във възрожденски стил. Виктор отби беемвето на няколкостотин метра от входа и паркира до бордюра.
— Стигнахме — каза и посочи към масивната сграда надолу по пътя.
Петър проследи погледа му. Разточителните безвкусни детайли по конструкцията подчертаваха показната грандомания на собственика.
— И сега какво? — попита.
— Сега влизаме, взимаме доктор Казакова и отиваме да вземем и купата.
— Толкова просто?
— Да, какво те притеснява?
Младият мъж огледа пустата улица с присвити очи. В далечния ѝ край някаква старица бавно се отдалечаваше с плетена пазарска торба в ръката. Никак не му се искаше да поема този риск. Ако нещо се объркаше, никой не би могъл да им помогне.
— Ще те изчакам тук, ако нямаш нищо против — каза. — Без друго трябва да се върнем до пещерата.
Сивите очи на Виктор го изучаваха, без да издадат нищо, докато накрая мъжът въздъхна, прекара ръка през косата си и отвърна.
— Разбира се, може да ме изчакаш тук.
Понечи да отвори вратата на колата, но се завъртя обратно и добави:
— Предполагам, не е необходимо да влизам в детайли какво би се случило на красивата доктор Казакова, ако не те заваря тук, когато изляза?
— Не — отговори му Петър. — Не е необходимо. Само я доведи.
— Чудесно — Виктор потри длани. Замисли се за момент, после добави: — Всъщност… знаеш ли…
— Какво?
— Може да е необходимо да ме придружиш въпреки всичко. Знам ли, може да се наложи да… хм… ми помогнеш.
— Нали нямаше да е проблем?
— Не, разбира се — махна с ръка Виктор. — Не очаквам проблеми, но… Ако все пак се наложи? Представи си, че нещо се обърка и Боряна остане вътре.
Петър го гледаше втренчено, мъчейки се да разбере до каква степен бе искрен този мъж. Не вярваше и на дума от онова, което му бе казал, но докато мислеше, че купата е у него, не би рискувал да изгуби надмощието, което притежаваше в лицето на Боряна. Навярно се тревожеше, че иманярите биха могли да се обърнат срещу него.
— Виж, можех да постъпя другояче. Можех да те закарам до пещерата и там да… да те принудя по един или друг начин да ми разкриеш къде е купата. Знаеш, че можех да го направя.