Виктор не реагира, зареял поглед в стените, окичени с древни артефакти. Изглеждаше потънал в размисъл, сякаш съвсем бе забравил за какво е тук.
— Може би не е толкова добра идея все пак — тихо каза накрая.
Петър го гледаше втренчено.
— Какво? Нали искаш купата, такава беше уговорката ни.
Мъжът въздъхна.
— Да, точно това искам. И разбира се, ще я получа.
— Какво тогава?
— Работата е там, че не ти вярвам.
Младият мъж замръзна. Възможно ли бе да е знаел през цялото време? Защо тогава бе всичко това?
— Не вярвам, че просто така ще ни дадете купата — продължи Виктор разсеяно.
Петър не позволи облекчението, което го заля, да си проличи.
— Не се тревожи за това.
— Не мога — въздъхна мъжът, — не мога да не се тревожа за това. Предполагам, че не е необходимо да крия колко е важно за мен да я притежавам.
— Нали такава беше уговорката? Взимам Боряна, ти взимаш купата.
Петър гледаше Виктор в очите, без да отмества поглед. Опитваше се да прочете мислите по лицето му, но без резултат. Надяваше се да успее да го убеди, че няма да създава проблеми. Не очакваше да е лесно. Знаеха прекалено много и шансът да ги освободят беше минимален. Точно затова се стремеше да отидат заедно в пещерата. Там, в тясното, тъмно пространство, щеше да се справи лесно с Виктор. Неслучайно попита мъжа дали има пистолет. Така шансовете бяха на негова страна. Не беше най-доброто, което можеше да измисли, но в тази безизходна ситуация трябваше да опита. Животът и на двамата висеше на лъжата, че са скрили купата някъде в пещерата. Докато лъжата минаваше, бяха в безопасност.
— Искам единствено да заведа Боряна в болница. След това забравяме за вас.
— И все пак. Бих предпочел доктор Казакова да ме заведе до мястото, а ти да останеш в компанията на господин Златанов и неговия сътрудник. Така ще избегнем възможни… хм, затруднения.
Петър вдигна вежди.
— Уговорката беше друга. Или отиваме заедно, или не получавате нищо.
— Това — каза Виктор и се намести в стола — може съвсем лесно да се промени.
Нещата не вървяха добре. Ако не успееше да го убеди да отидат заедно в пещерата, всичко пропадаше. Освен това неприкритата заплаха подсказа, че любезното отношение на Виктор не би му попречило да използва и други методи, за да постигне целите си. Не трябваше да се стига дотам.
Славея се размърда. Вдигна ръка, сякаш искаше да каже нещо, после се отказа. Помисли за секунда, след което събра кураж:
— Не става така.
— Моля? — обърна глава към него мъжът. Веждите му се бяха събрали някъде високо на челото. — Каза ли нещо?
— Не става. Трябва да отидем всички.
— И защо мислиш така?
— Защото тази — кимна към Боряна Славея — реши да се прави на герой. Нищо не каза досега.
Ухили се и добави:
— Петър ще ѝ помогне да размисли.
Виктор се взря в лицето на дебелия иманяр с присвити очи. Познаваше методите на протежето си и често се бе възползвал от тях. Щом досега те не я бяха пречупили, археоложката се бе оказала костелив орех и би могла да създаде пречки в пещерата. Ако пристиснеха Георгиев пред очите ѝ, щеше да омекне, както стана на онзи връх.
— Може и да имаш право.
Изправи се рязко и добави:
— Да не губим време тогава.
Без да намалят скоростта, бронираните коли се разделиха на пряката преди имението на Славея, като първата продължи към официалния вход, докато втората зави зад ъгъла и спря напречно на улицата зад двора, отрязвайки всеки път за отстъпление.
Вратите се плъзнаха встрани и отвътре пъргаво наизскачаха тъмните фигури на служителите от отряда за бързо реагиране. Покрити от главата до петите в черно, с насочени напред оръжия, те се подредиха един зад друг около вратата на къщата и застинаха.
За разлика от баретите, както беше известен специализираният отряд за борба с тероризма, това бяха редови полицаи от полицейските управления, които изпълняваха и други, съвсем тривиални задачи като охрана на митинги или спортни състезания. Служителите бяха оборудвани с всичко необходимо и преминаваха специализирани тренировки и обучение, но обикновено оставаха в сянката на елитното звено, създадено с единствената цел за бързо и безкомпромисно противодействие срещу терористичен акт или особено опасни престъпници. Само че за да се задейства сложната машина по употреба на баретите, се налагаше специална писмена заповед на министъра на вътрешните работи, а това отнемаше твърде много време. Годините практика бяха доказали необходимостта от светкавични адекватни мерки в определени ситуации и затова бяха създадени отряди за бързо реагиране към регионалните дирекции, които позволяваха да се заобиколи тромавата процедура.