Петър искаше мъжът да продължи да говори. Звучеше откачено, но екзалтираният тон и жестовете показваха, че темата е от особено значение за него. Това отвличаше вниманието му. Не можеше да губи повече време. Купата беше у него и вече не му бяха необходими. Всеки момент можеше да реши да се отърве от тях. Леко плъзна крака си напред, заставайки до Боряна.
— Защо ти е този ритуал? — попита. — В бог ли искаш да се превърнеш?
Виктор се изсмя късо.
— Невежа. Не съм и очаквал да разбереш величието, заключено в ритуала по посвещението. Казах ти, че се докоснахте до нещо, което е извън способността ви да разбирате.
— Какво следва? — попита Боряна.
— Ще затвърдим своето всемогъщество. Ще дадем на света онова, от което има нужда. Новият месия ще дойде на земята. Забравен, но истински, какъвто винаги е бил. Само че този път няма да слезе от небето, както скудоумните еретици натрапваха в главите на слепите стада векове наред. Не, той ще се въздигне от недрата на Майката! И вече нищо не може да ни спре.
— Окей, това го разбрах вече. Питах какво ще правим от тук нататък. Вече имаш купата.
Виктор сякаш насила се върна в настоящето. Очите му се фокусираха върху лицето на младата археоложка.
— Аз продължавам напред. Имам още неща за вършене — каза и добави. — Велики неща.
— Добре — съгласи се Петър. — Така е редно. Ти взе купата.
— Така е.
— Сега ни остави да си идем. Имахме сделка.
— Няма как да стане — въздъхна Виктор след кратка пауза. — Знаеш, че не мога да ви позволя да ми попречите.
Отговорът не го изненада. Опита още веднъж.
— Няма — настоя той. — Излезем ли оттук, забравяме за теб и всичко, което се случи.
Знаеше, че няма шанс, но искаше да отвлече вниманието му, докато се приближава. Виктор сви устни за момент, сякаш наистина преценяваше възможността да ги остави на спокойствие. Поклати глава.
— Не мога да поема този риск.
След това без предупреждение вдигна ръката си и се прицели.
Петър искаше да е по-близо, но нямаше време. Запрати фенера си в лицето на мъжа и скочи напред, блъскайки Боряна встрани. Нямаше време да мисли дали се е ударила при падането. Щеше да го преживее, стига опитът му да успееше.
Изстрелът го оглуши. Звукът се усили многократно от тясното пространство и се заби в тъпанчетата му. Нещо го дръпна за лявото рамо и опита да го завърти. В носа го блъсна острата миризма на барут.
Метна се вдясно точно когато проехтя вторият изстрел, и скочи отново. Някъде зад него куршумът откърти дребни парчета от скалата, които изтрополиха по пода.
Достигна Виктор, хвана ръката с пистолета и я изви встрани. Нов изстрел отекна в тъмнината. Пръстите на дясната му ръка се докопаха до гърлото на мъжа и стиснаха с всичка сила.
Виктор стреля отново. И отново. Куршумите плющяха някъде вляво от него, без да го засегнат.
Едва различаваше силуетите около себе си. Фенерите и на тримата бяха отлетели нанякъде и светлината им потъваше между скалите. Вкопчи се във Виктор и натисна с тяло, стараейки се да го блъсне в скалата зад него. Получи ритник с коляно в корема, но не отпусна хватката си. Усети лявата си ръка странно изтръпнала. Сякаш не му се подчиняваше напълно. Съпротивата на мъжа всеки момент щеше да преодолее захвата и да освободи пистолета.
Петър усети полъх край главата си и мярна сянката, която се нахвърли върху Виктор с високо вдигната ръка.
Боряна стовари камъка върху главата на възрастния мъж. Той изкрещя от болка точно до ухото на Петър и отхвърли тяло назад, стреляйки напосоки. Препъна се и полетя към пода на пещерата. Все още вкопчен в него, Петър падна отгоре му и почувства как коляното на мъжа се забива в слабините му. Болката избухна така силна и ослепителна, че го накара да отпусне ръце и да се превие на две. Изтърколи се встрани, удряйки главата си в някакъв камък.
Лежеше замаян, очаквайки куршумът да долети и да прониже беззащитното му тяло. За части от секундата се зачуди дали ще боли. Изстрелът се бавеше. Отвори очи и хвърли поглед към лежащия до него мъж. Той тъкмо се изправяше, търсейки опипом пистолета около себе си.
Превъзмогна парализата, която бе обхванала краката му, и си наложи да стане. Докато се изправяше, мярна тъмния силует на Боряна, вдигнала високо още по-голям камък, да приближава към коленичилия мъж. Видя как ръката на Виктор намери оръжието и го насочи към жената пред себе си.