— Не проверих, но мисля, че имаше…
— Хубаво беше да провериш, въпреки че се съмнявам да има нещо на него.
— Е, кажи ми сега за този конник? — смени темата Петър.
— Нека да влезем в палатката, вземи и плочата.
Без да го изчака, Боряна се насочи към една от редицата палатки, разпънати около няколко правоъгълни изкопа, в които десетина младежи ровеха съсредоточено.
Лагерът на археолозите се намираше на трасето на бъдеща магистрала, която напредваше бързо с подкрепата на европейските фондове. По закон, ако при строежа се натъкнеха на място от археологически интерес, строителите трябваше да прекратят работата, докато не се проучи мястото. Това водеше до забавяне на графика и тлъсти неустойки. Практиката беше нищо от откритото да не се обявява и много исторически значими обекти биваха унищожавани без следа. Поради това археолозите се бореха за всяка възможност да проучат терена, преди строителите да са стигнали дотам. За щастие, лагерът беше само на час и половина път и Петър успя да стигне в късния следобед.
— Искаш ли студена кока-кола? — попита Боряна, като се наведе над синя хладилна чанта в ъгъла на палатката.
Петър кимна и улови кутийката, която му подхвърли. Въпреки че носеше тениска с къс ръкав и бермуди, горещината изпиваше силите му и имаше нужда да. Се ободри.
— Тук ли живееш? — попита, оглеждайки вътрешността на палатката.
Видя маса, два стола и походно легло. В единия от ъглите освен хладилната чанта беше хвърлен голям сак, в който се виждаха прилежно сгънати дрехи. Диагонално под покрива на палатката минаваше въженце, на което висяха изпрани части от дамско облекло.
— Да, докато траят разкопките, това е моят дом — погледна го тя изпод вежди. — Представи си, имаме дори баня.
Може би не се беше променила чак толкова, помисли той.
— Е, уютно е…
— Сядай — Боряна бутна към него брезентов стол и се тръшна на друг. Късите ѝ панталони разкриваха стройни мускулести бедра, загатващи за усилена физическа дейност.
— Изображението е на Херос — започна тя, — няма съмнение. Това е добре известен образ от тракийската митология.
— Бог ли е?
— И да, и не. Обожествен е, някои дори смятат, че е всевиждащ и всечуващ, понякога е изобразяван с по две или три лица. Свързват го с плодородието, живота и смъртта, затова се среща на много оброчни плочи. Някъде е придружен от едно куче, на други — от две, или дори от лъв. Смята се, че впоследствие е преминал в образа на свети Георги при християнизацията на местните ритуали. Други източници казват, че е първообразът на героя, нещо като античен Супермен — засмя се тя.
— Супермен?
— Да, ще се учудиш колко силно са вярвали древните в подобни героични фигури. Даже съвременната дума „герой“ произлиза от името на твоя човек. Херос — херой — герой. Има значителна мистична сила, смятало се е, че е непобедим.
Петър кимна.
— Какво означава, че точно този камък е поставен там?
Боряна вдигна рамене.
— Може и нищо да не означава. Дядо ти едва ли е знаел точно кой е изобразен на барелефа.
— Може и да е знаел… Той знаеше много за древните митове и легенди. Помня, че когато ги учехме в училище, ги знаеше всичките.
— Въпреки това нищо не може да се докаже. Интересното в случая е самата плоча. Съществуват образи на Херос, на които има придружител, всъщност са често срещани — тя се надвеси над плочата. — Тази тук е интересна, защото Херос е в движение, с развят плащ, а придружителят сякаш върви зад него. Освен това… освен това сякаш е жена.
— Това какво означава?
— Означава, че е един от малкото образи на Херос, където има изобразена жена като придружител.
Обърна плочата и разгледа отблизо издълбаната окръжност.
— И това… не съм срещала нещо подобно — тя вдигна очи и отпи от кутийката с кола. — Хубаво щеше да е да мога да видя нишата, преди да извадиш плочата…
— О, няма проблем — каза Петър — аз направих снимки.
— И да не го изпуснете, ей, ще ви смачкам!
— Няма, шефе! — дружно отговориха младежите в черните ризи.
— Проверете къщата, искам всичко тук още днес вечерта, ясно?
Двамата кимнаха и тръгнаха да излизат.
— Чакайте. Обадете се на Венци, кажете му, че го пращам с вас. И не изпускайте тоя нещастник, гледайте да го изтървете и да се окаже, че крие нещо друго!
— Няма, шефе! — повтори по-младият и двамата припряно излязоха навън.
Славея замислено отпи последната глътка от питието си и бръкна в същото чекмедже, откъдето беше извадил опакования във вестник пакет. Само че този път извади обикновен тефтер с тъмносиня твърда подвързия. Разгърна го и намери страницата, която търсеше. Там измежду много други се намираше прилежно изписан телефонен номер. За разлика от останалите срещу този нямаше име.