— Отвори го ти, никак не се разбирам с техниката.
Докторът влезе в менюто и след няколко опита успя да възпроизведе на екрана снимката, която бе получил. Плъзна пръсти по екрана, за да увеличи изображението, докато ухилените лица на две хлапета с изплезени езици се изгубиха в краищата и зад тях се появи затъмненият образ на висок, слаб мъж с оредяваща коса, седнал със скръстени крака зад пластмасова маса. Дясното му рамо и половината торс бе закрит от ухото на едното момче, но лицето му бе открито и съвсем ясно различимо. Докторът усети как кръвта се отцежда от лицето му. Премаля му и му се зави свят. Пристъпи встрани, за да запази равновесие. Защо си играеха с него? За какво беше всичко това? Заплашваха го, за да си каже всичко, преди да го убият, това ли беше?
Валери Петков гледаше през рамото му и не забеляза ефекта, който снимката предизвика. Протегна ръка и взе телефона, без да отделя очи от екрана.
Взира се в него почти минута, преди да проговори. Лицето му бе потъмняло като облак, от който всеки момент ще се разлетят мълнии.
— Кажи ми къде са, докато все още не е късно — каза накрая, без да вдига очи. — За тяхна собствена сигурност.
— Какво имате предвид?
Валери уморено въздъхна.
— Смятам, че животът им може да е в опасност. Стига игри.
Докторът го гледаше напрегнато. Мислите се блъскаха в главата му. Мъжът срещу него изглеждаше истински разтревожен.
— Защо? Нали днес ми казахте, че всичко е напът да приключи? — попита.
— Нещата се оказаха малко по-сложни. Може да има замесен и вътрешен човек.
— Русев ли? — въпросът се изплъзна несъзнателно и Иван прехапа устни.
Полицаят наклони леко глава и го погледна изпод вежди. Подбра внимателно думите си и попита:
— Защо мислиш, че Русев може да е замесен?
Докторът не отговори. Петков погледна встрани и тихо добави:
— Да, смятам, че е възможно той да е замесен по някакъв начин. Нека да седнем някъде и да поговорим.
Мисълта на Петър препускаше лудо из лабиринта на новите възможности. Представата, че Кабирските ритуали могат да носят реална сила и позволяват на човек да се приближи до божественото, помиташе всичко, в което бе вярвал. Разумната част от съзнанието му, онази, която бе продукт на академичното образование, се съпротивляваше с всички сили срещу ирационалността на идеята. Въпросите се трупаха в главата му, без да може да ги формулира ясно. Нищо от онова, което светът познаваше, нямаше да е същото, ако това се окаже истина. Твърде невероятно беше.
— Възможно ли е наистина? — попита.
— Не знам — вдигна рамене тя. — Но пък добре обяснява много загадъчни неща.
— Може би. Или сме прихванали лудостта на Виктор.
Боряна го гледаше с усмивка.
— Ако беше там, нямаше да се усъмниш нито за миг.
Петър се мъчеше да укроти мислите си и да огледа фактите от всички страни. Вярваше на Боряна. Той самият не бе станал свидетел на нищо необичайно, но нямаше причина да се съмнява в думите ѝ. Въпреки това съзнанието му отчаяно се съпротивляваше срещу представата, че по земята се разхождат богове. При това предоставяха възможността обикновени човешки същества да се сдобият с божествени сили. Опита да изчисти идеята от въздействието на драматичните събития, за да я види по-ясно, свободна от емоции.
— Сама по себе си концепцията не изглежда толкова странно — започна той. — Макар и различни в същността си, основите на всички религии преследват стремеж към единение с бог.
— В подобна идея няма нищо ново — съгласи се младата жена, все така усмихната.
— От хилядолетия хората се домогват до божията благословия. Копнеят за неговата милост и благоволение, молят го за помощ и подкрепа. Отдават се на практики, често стигащи до крайности, за да се приближат до него.
— Още от древността царските династии са обожествявани поради социалния си статус…
— Или пък, в друг вариант, хората се стремят да впечатлят боговете, за да получат благоволението им, дори да бъдат приети за равни. Митовете за древногръцките божества изобилстват от подобни възможности.
— Там плътските отношения между богове и хора съвсем не са толкова рядко срещани.
Очите му не се отделяха от нейните.
— Една голяма част от митовете всъщност описват потомците на такива връзки — продължи тя. — Героични и богоравни в силата си, те минават през невероятни изпитания, докато накрая се качват на Олимп, за да застанат редом с боговете. Обаче това не е валидно само за древногръцките богове. В много религии божествата имат човешки потомци.