— Да, кръвта… смъртта…
— И животът. Винаги са свързани.
— Ясно. Какво пише?
— Е, чакай, де, още нищо не се вижда. Не се разпознават символи, не виждаш ли?
— Не знам какво виждам — вдигна вежди Петър.
— Ох — въздъхна тя, — представи си, че в програмата са въведени познати символи, които се напасват към тези от снимката, ако се открие съответствие.
— Разбирам… Сега не се открива.
— Не, но това нищо не значи. Трябва да сме сигурни как е ориентиран текстът, освен това този е прекалено закрит от пръстта… Чакай малко…
Боряна се надвеси над монитора и се взря в червените линии. Три от тях образуваха равностранен триъгълник с точка в средата.
— Това тук… — посочи. — Това несъмнено е разпознат символ. Хм… а останалите…
— Какво?
— Не съм сигурна, но ми напомня нещо познато, срещала съм го някъде.
— Не можеш ли да се сетиш?
— Не ме припирай, де! Не съм специалист по древна писменост… лингвистиката не ми е сила…
— Извинявай… — започна Петър.
— Но знам кой е — вдигна глава Боряна и му се усмихна.
— Защо ще му е на дядо да дялка черти в камъка? Възможно ли е да са били вече там?
— Едва ли, погледни, ръбовете са прекалено остри, поне тези, които могат да се видят тук. Освен това надписът е повърхностен, дядо ти не е разбирал много от каменоделство. Пък и все още не знаем дали изобщо имат някакъв смисъл, или са просто някаква негова маркировка.
— Не вярвам… Толкова години е пазел нещо отдолу, като си е направил труда да подсигури специална ниша, на дъното на която е барелефът на Херос. Не изглежда като нещо, което е направил прибързано…
Телефонът на Боряна иззвъня.
— Ало? Професоре?
Заслуша се за момент, после каза.
— Секунда, искам да мина на високоговорител… — постави телефона на масата и добави: — Готово, сега и двамата ви чуваме.
— Здравейте, професоре — поздрави Петър.
— Здравейте, вие сте човекът, който е снимал надписа, доколкото разбирам? — гласът беше плътен и дълбок, с премерени паузи, в които се долавяше дългогодишната практика на преподавател.
— Да, аз съм.
— Да не губим време, къде направихте снимките?
— В двора на къщата на… — Петър се сети, че като единствен наследник сега имотът беше негов — на къщата ми. На едно от стъпалата.
— Това е добре, да… Знаете ли как се е появил надписът там?
— Предполагам, че дядо ми го е направил, но не знам с каква цел. Открих го едва вчера — отвърна той. — Тоест вчера направих снимките, а Боряна го различи от тях.
— Доктор Казакова? — прозвуча гласът.
— Да?
— Известно ви е, предполагам, че този надпис няма аналог.
— Да, затова се обърнах към вас, но все пак ми напомня нещо…
— Доктор Казакова, трябва да призная, че вие бяхте сред любимите ми студенти, но съм в известна степен разочарован от вашето нежелание да си спомните неща, които съм ви преподавал…
— Не разбирам… — въпреки тъмния ѝ тен Петър ясно видя как Боряна се изчерви.
— Хахаха — засмя се меко професорът, — не се безпокой, Боряна, едва ли на някого от другите ми студенти това въобще би му напомнило нещо.
— Разбрахте ли какво е? — отпусна се Боряна отново.
— Да, с голяма доза сигурност мога да потвърдя, че това е тракийско писмо, записано с Линеар Б5.
— Ама, разбира се! — ахна Боряна. — Как не се сетих, това е линеарно писмо!
— Тракийско? Но нали траките не са имали писменост? — поне дотолкова Петър помнеше уроците по история.
— Обща заблуда — отвърна професорът. — Още Еврипид свидетелства за тракийска писменост, но и не само той. Алкидамант също пише, че Орфей е донесъл на хората буквите, а той, както без съмнение знаем, е бил тракиец. Имали са, макар и да не е добре опозната поради изключително редките случаи, в които сме се натъквали на нея. Три, ако трябва да бъдем точни. Вие имате четвъртия, което го прави толкова необикновен.
— Още по-необикновено е откъде пък дядо би знаел за това… — промърмори Петър.
— Да, това е нещо, което мен също ме интересува.
— Успяхте ли да разчетете знаците, професоре? — намеси се Боряна.
— Уви, Боряна, досега няма достатъчно свидетелства, за да бъдат разчетени. Поне не еднозначно. Твърде малко се знае за езика им, а както вече казах, записите му са изключително редки. В случая става въпрос за запис на тракийски език посредством линеарно сричково писмо, пригодено за фонетичната структура на древногръцкия език.
5
Писмо, по всяка вероятност сродно с Линеар А. Използвало се е около XIII в. пр.н.е. за записване на ранния старогръцки език и излиза от употреба след залеза на микенската цивилизация. Употребявало се е предимно за административни нужди, предполага се, че с него са боравели професионални писари, чийто роден език е бил минойският, а не старогръцкият. Писмеността се състои от около 200 знака, първата глинена плочка с нея е открита от Артър Еванс през 1900 г. В периода 1951-1953 г. Майкъл Вентрис и Джон Чадуик разшифроват по-голямата част от Линеар Б. — Бел.ред.