Боряна не му отговори, зареяла поглед в пълния диск на луната.
— Ще ни задържат „до изясняване на случая“ — отговори си той. — Което означава, че ще ни върнат обратно в Бургас. И сме дотам.
— Тоест това не променя нищо в сегашното ни положение?
— Да, само че ако отидем в полицията сега.
— А кога ще бъде различно?
Пулсирането в рамото му бе станало по-силно. Краката го боляха и сякаш започваше да му се вие свят. Искаше му се Боряна да го разбере, макар и той самият да не бе уверен в думите си. Имаше нужда от нейния поглед върху възможното решение.
Отиде до леглото и седна на ръба.
— Ако намерим Виктор заедно с предметите. Тогава би било по-различно. Ако Славея е с него, ще стане дори по-добре. Заловят ли ги с ритуалния набор, няма да имат друг избор, освен да ги задържат. Докато успеят да задействат връзките си, ще започне разследване. Тогава ще свидетелстваме срещу тях. И вече няма как да пренебрегнат доказателствата.
Младата жена се обърна към него и скръсти ръце на гърдите си. Синините и отоците по лицето ѝ не можеха да прикрият умората. Сякаш за минутата, в която го бе слушала, се бе състарила с няколко години. Отвореният прозорец пропускаше хладен, изпълнен с аромат на горски треви въздух. Някъде отдалеч се носеше нежната самотна песен на славей.
— Това ли е единственото, което можем да направим? — попита безизразно.
— Не виждам друг изход. Не е най-доброто, но няма да стоим безучастни. Нали това искаш? Може шансът за успех да е малък, но съществува. Съгласен съм с теб, ако просто стоим и се крием, без да правим нищо, рано ли късно ще ни пипнат. Държавата е малка, а онези доказаха колко са добри в получаването на информация. Дори и да се измъкнем някак, животът ни ще се превърне в постоянно бягство. Ще стигнем дотам да се плашим от сенките си. Никъде няма да сме в безопасност.
Боряна се приближи и тежко се отпусна до него. Постави ръцете си в скута и сведе поглед към пода.
— Боли ли те? — попита тихо, без да го погледне.
Той кимна.
— Знаеш ли, аз наистина исках да разбера за какво е всичко това — продължи тя. — От самото начало подозирах, че не е просто някакъв античен артефакт. Е, може би не от самото начало, но когато влязохме в онзи храм под върха, разбрах, че залогът е много по-голям.
— Да — съгласи се Петър.
Русата ѝ коса падаше на кичури покрай лицето, прикривайки очите. Раменете ѝ висяха отпуснато, сякаш крепяха непосилна тежест. Гласът ѝ прозвуча съвсем тихо.
— Съжалявам, че те забърках във всичко това.
Петър стреснато вдигна глава.
— Какво? Шегуваш се, нали?
Тя безмълвно поклати глава.
— Боре, недей така. Ти не си ме забъркала в нищо — говореше бързо той. — Аз съм този, който трябва да ти се извинява. Вината е изцяло моя. Ако не бях дошъл при теб с плочата, сега щеше да спиш спокойно в онзи лагер. Моля те, прости ми. Знам какво ти е, но ще направя така, че всичко да се нареди накрая. Обещавам ти.
Гледаше наведената ѝ глава, без да може да различи изражението ѝ. Протегна ръка и я докосна по рамото, но тя се изправи пъргаво и тръгна към банята. Не бе сигурен, но му се стори, че в очите ѝ проблеснаха сълзи.
Не можеше да повярва, че тя наистина се обвинява за онова, което бяха предизвикали, тръгвайки по следите на ритона. Никой от тях не можеше да носи подобна вина. И двамата не подозираха срещу какво се изправят.
Когато се върна, очите ѝ бяха сухи. Беше наплискала лицето си с вода и бе стегнала косата си в опашка на тила. Заобиколи и седна на леглото от другата страна, на една ръка разстояние. Отпусна гръб на възглавницата и се обърна към него. В изражението ѝ нямаше обвинения, нито вина.
— Как предлагаш да ги намерим? — попита.
Въпросът го изненада. Искаше му се да поговорят още, да я убеди, че няма причина да се чувства виновна. Но може би така беше по-добре, може би не биваше да засяга тази тема отново.
— Не знам — отвърна той, наблюдавайки я внимателно. — Но трябва да има някакъв начин. Точно това исках да обсъдя с теб.
Тя вдигна ръка към лицето си и отмести влажен кичур коса от челото си.
— Добре. Откъде да започнем?
— От това, което знаем досега.
— Какво знаем?
— Знаем, че Виктор търсеше ритуалния набор и го намери. Освен това знаем, че работи със Славея.
— И че е откачен — добави Боряна.
— Да, Виктор има всички части на ритуалния набор и ще опита да го използва.