— Полицията работи за него.
— Това не е много сигурно — възрази Петър. — Ако онзи доктор е прав, със сигурност двама полицаи са на негова страна, но нека да не правим твърде генерални изводи.
— А онова, което каза в пещерата? Че неговата организация е създала и ръководи иманярските банди?
— Това не означава, че всички полицаи са въвлечени. Просто не е реално. Сигурно имат хора по върховете, които назначават точно определени служители да водят точно определени разследвания, но със сигурност нямат власт над цялата система. Няма начин — Петър намести тялото си върху леглото, без да скъсява разстоянието между тях, и продължи. — Могъщи са, в това няма съмнение. Още недоумявам колко бързо ме измъкнаха от ареста. Но на високите нива. А ние ще разчитаме на по-ниските. Когато се вдигне достатъчно шум, става много трудно да се прикрият следите. Но нека да не се отклоняваме. Приемаме, че част от полицаите не са замесени.
— Добре. Да допуснем, че е така — кимна Боряна. — Какво друго? Нещо, което да ни помогне как да го открием?
— Не знам, не мога да се сетя за нищо друго. Нямам идея къде може да го търсим. — Петър несъзнателно прекара пръсти по превръзката на рамото си. — Славея отпада като възможност.
— Защо?
— Защото полицията е щурмувала имението му, нали така ми каза?
— Да, но какво от това?
— Не вярвам да се върнат там. Пък и да се върнат, това няма да ни помогне. Само помисли колко антики има там. За полицаите ритуалните съдове няма да са по-различни от другите вещи независимо дали са крадени, или не. Виктор ще се измъкне и ще ни погне. А и точно онези полицаи, под носа на които Славея си безчинства на воля, изобщо не ми вдъхват доверие.
— Как изобщо ще убедим когото и да било, че Виктор е престъпник?
Болката в рамото го разсейваше, но не искаше да взима обезболяващи. Предпочиташе да го боли пред перспективата да не разсъждава трезво. Имаше нужда от всяка мозъчна клетка.
— Трябва да го арестуват, докато предметите са в него — каза. — Така ще имаме шанс.
Боряна се облегна на лакът и подпря главата си с длан. Гледаше го, прехапала долната си устна. От безразличието ѝ нямаше и следа.
— Още по-добре ще бъде, ако полицията го хване, докато използва съдовете. Тогава цялото му безумие ще излезе наяве — каза накрая тя.
— Да — съгласи се той. — Така нещата биха се наредили много добре.
— Значи е нужно да открием къде възнамерява да премине през ритуала.
Мисълта се въртеше в съзнанието му, откакто му мина през ума, че може да съществува изход. Неясна и недобре формулирана, тя изглеждаше напълно приемлива, докато не я чу изречена на глас.
— Само че нямаме представа къде да го търсим.
— Никаква.
Боряна отпусна глава на ръката си, без да отделя очи от него. Косата ѝ се разпиля по възглавницата.
— Иска ми се Жоро да беше тук.
— Да — съгласи се Петър. — Наистина е жалко, че стана така…
— Не — прекъсна го тя, — нямам предвид това. Той сякаш знаеше къде е мястото.
— Защо мислиш така?
— Защото беше сигурен, че ритуалът не може да се проведе в онази пещера. Както и че е необходимо да се случи по пълнолуние.
Песента на славея беше секнала и нощната тишина се настани в стаята.
Съвсем скоро мастиленият мрак щеше да отстъпи на утрото. Умората затваряше очите му, но той се насили да си припомни всичко, което може да им бъде от полза. Не му помогна. Спомените му от онзи момент все още бяха мътни и непълни, подобно на отразени отблясъци от далечни картини.
— Не мога да си спомня много добре — каза, — но сякаш Жоро спомена Великата Майка. Пееща майка, мисля, че точно така се изрази.
— Да, не знам дали точно нея имаше предвид, но каза нещо за майка, която пеела — съгласи се Боряна. — Само че нищо не мога да разбера от това. След това добави и думата „кръв“.
— Какво означава това?
— Кой знае? Може да не е съзнавал какво говори. И без това не изглеждаше съвсем наред, когато го намерихме. Или пък да означава, че кръвта е необходима за ритуала, който включва и Великата Майка.
— А защо да пее?
— Нямам представа — отговори тя.
Петър се сети за нещо, което тя беше казала.
— Онова, което каза за хтоничносоларния елемент в ритуала. Хиерогамията между Сина Слънце и Майката. Синът олицетворява слънцето, тоест соларния елемент, а майката — хтоничния, тоест подземния.
— Да, какво за това?
— От утробата на майката Херос се възражда — каза той. — Нали това пишеше в онази пещера?
Боряна кимна.
— Вече има друг смисъл, нали?
— Да… — съгласи се тя, без да го разбира напълно.