— Но професоре, откъде можем да сме сигурни, че става въпрос именно за тракийска писменост, а не за древногръцка?
— Както вероятно помните от лекциите ми — започна професорът, като направи точно премерена пауза, преди да продължи — Линеар Б е успешно разчетен още в ранните петдесет на миналия век от Вентрис и Чадуик. В подобен случай разчитането дори на този фрагмент не би било проблем, както и принадлежността на записания език.
— Разбирам — отвърна замислено Боряна, — няма съвпадение между древногръцката фонетика и символите…
— Именно.
— А разчитането на тракийския език? — попита Петър.
— Разбира се, има опити, които предполагат достоверност, и аз, колкото и нескромно да звучи, съм автор на един от тях. Ако трябва да съм точен, на много места се срещат надписи, които могат да бъдат отнесени към траките, но само три аз лично смятам за достатъчно пълни, за да бъдат квалифицирани като такива — Ситовския, Езеровския и Кьолменския.
— А този?
— Този е… неавтентичен. Ако не те познавах, Боряна, не бих се занимавал въобще с него, след като научих произхода му.
— Разбирам ви…
— Нека не прибързваме. Интересното в случая е, че един неук човек — простете ми, Петре — е издълбал надпис, несъмнено тракийски, който няма как да знае, освен ако не го е копирал отнякъде. Използването на линеарно писмо прави този факт още по-интересен.
Петър вдигна глава и безмълвно погледна Боряна. Очите ѝ искряха.
— За съжаление, надписът е непълен и недобре различим. Доктор Казакова, мога ли да ви помоля за нещо?
— Разбира се, професоре.
— Моля ви, придружете Петър и свалете целия надпис. Убеден съм, че след това ще можем да работим по-добре. Оставете на мен да се погрижа за разкопките, вашето отсъствие няма да им се отрази, обещавам ви. Сигурен съм, че нямате нищо против доктор Михайлов да поеме нещата във ваше отсъствие, ще уредя до сутринта да е на място.
— Да… добре… — отвърна неуверено Боряна. — Само още едно нещо, този триъгълник първоначално го свързах с „делта“, но от това, което казвате, разбирам, че греша.
— Да, правилно, нормално е да се заблудите, докато търсите елинистичен еквивалент. В този случай мисля, че се касае за нещо по-различно. Разбирате ли, равностранният триъгълник с изправен връх се свързва с плодородието и Кабирските мистерии. Надявам се, че разбирате колко важно е да свалим целия надпис.
Боряна беше хванала устата си с ръка, очите ѝ бяха широко разтворени.
— Кабирите6…? — промълви. — Възможно ли е?
— Това, мило дете, предстои тепърва да открием.
Самолетът от Лондон докосна пистата на летище Бургас и рязко намали скоростта.
Двайсетина минути по-късно върволицата летуващи се блъскаха един в друг, за да грабнат куфарите си от транспортната лента, изнервени от липсата на вентилация в летището.
Мъжът в белия ленен костюм купи пакетче мокри кърпички и избърса старателно ръцете си и дръжката на обемистия сак, който свали от лентата. След това го постави на рамо и излезе в непоносимата жега.
Колата умело лавираше между потока летуващи, който се насочваше към морето в края на всяка седмица. След няколко дни течението щеше да се обърне обратно. Приливите и отливите на Черно море.
Петър обичаше да шофира, отдаваше му се и не му омръзваше. Фирмата, от която нае колата, му предостави възможност да избира и той се спря на новичко БМВ трета серия, тъмносиньо и много, много пъргаво.
— Кажи ми за тия надписи?
Боряна седеше на предната седалка и гледаше умислено напред. Успя да смени дрехите си набързо и вместо късите панталони какѝ и потник носеше избелели джинси и фланелка с надпис на английски „Един приятел ходи до Лондон и единственото, което ми донесе, е тая скапана фланелка“. На задната седалка бе метнала малък сак с най-необходимото, което включваше и лаптопа ѝ, от който щяха да пратят новите снимки на професор Николов.
— Кои точно?
— Онези, дето професорът каза, че признавал.
— Ситовският, Кьолменският и Езеровският.
— Да.
Тя въздъхна леко. Изглеждаше отнесена.
— Ситовският е наречен така заради мястото, където е открит — в пещера до родопското село Ситово, през 1924 г. Има поне четири хипотези за произхода му, дори търсят връзка с келтските руни, но най-вероятната е тракийската. Дълъг е към три метра и висок трийсетина сантиметра. Правени са много опити да бъде разчетен, но досега няма нищо, което да не е оборено.
— Кое тракийско племе е живяло в Родопите?
6
Наричали са ги и Велики богове — божества с неустановен брой, които са били почитани с мистериални култове през Античността на островите Самотраки, Лемнос и Имброс; в гръцките градове Тива, Тесалоники и Одесос; в тракийски царски резиденции като Севтополис и д-р. Мистериите им са изключително популярни в древния свят. Смята се, че тези божества и култовете им са с трако-пеласгийски произход и са свързани с Хефест. — Бел.ред.