— Ти къде си?
Гласът в телефона заглъхна.
— На едно място. Защо?
— Трябва да говорим. Искам да ми обясниш всичко стъпка по стъпка. Така ще мога да ги засиля в друга посока.
— Абе, то не е толкова просто… — започна иманярят, но после се усети и каза: — Но си прав, де. Няма да ти е проблем да се справиш. Нищо, което да не си правил вече.
— Остави ме аз да преценя. Кажи ми къде да дойда?
Венци усети, че Златанов се колебае.
— Трябва да стане възможно най-бързо, иначе ще изпуснем момента. Ако пратят екипите нанякъде, няма да мога да ги спра.
— Добре. Сещаш ли се къде водихме ония, които искаха да изнесат оная бронзова глава?
Русев отлично помнеше случая, когато двама копачи бяха решили, че могат да поемат нещата в свои ръце, и се помъчиха да изнесат бронзов артефакт самостоятелно. Сети се и къде е мястото, за което говори Златанов. По-добре от това не можеше и да бъде. Отдалечената махала, чиито къщи бяха пръснати на по няколкостотин метра една от друга, му даваше отлична възможност да завърши онова, което започна вчера сутринта. Така следите щяха да са с една по-малко.
Картите, разпънати по бюрото на разследващ полицай Петков, заемаха цялата свободна площ. Надвесен над тях, той се мръщеше към кръговете, с които бе отбелязал гарите и автогарите. Общо три. В Бургас имаше една възможност да хванеш влак и още две да се качиш на извънградски автобус.
— Ето, трябва да изпратим по един човек на всяко място.
Началникът му стоеше изправен, скръстил ръце над корема си. Зад тях възрастният полицай от „Вътрешна сигурност“ говореше тихо по телефона с поредната таксиметрова компания.
— Не мога да отделя повече хора. Всички са натоварени до дупка.
— Така ще отнеме часове — възрази Валери Петков. — Даже и да разберем накъде е тръгнал, вече ще е късно.
— Разбирам, Петков, но това е ситуацията в момента. Нищо не мога да направя.
— Ами да взема аз да отида тогава. Така поне ще съм сигурен, че някой няма отново да оплеска нещо.
Началникът му хвърли кос поглед.
— Повече, отколкото вече е оплескана ли? — каза остро. — Хайде да не прекаляваме, а? Никъде няма да ходиш. Оставаш тук и организирате всичко с помощта на колегите. Точка по въпроса.
Обърна се и се отправи към вратата. Преди да стигне до нея, спря и се завъртя обратно.
— Искам да ме държите в течение за всичко. Няма да толерирам повече грешки.
След това излезе и тръшна вратата след себе си.
Погледът на Валери навярно можеше да прогори дупка в дървената врата. Сякаш всичко бе срещу него. Денят се оказваше наситен със събития и в управлението почти не бяха останали хора. Имаше нужда от няколко души, а получи едва един оперативен, който можеше да прегледа записите на камерите по гарите.
— Защо ти трябваше да го ядосваш? — намеси се меко Стоян. — Не виждаш ли, че и без това е на ръба.
— Да не се беше месил още в началото тогава — изръмжа Петков и се обърна към него. — При теб как е?
— Досега нищо. Няколко чужденци и две семейства на съвсем кратки курсове. Остават още две.
Проверката по таксиметровите компании се движеше с добро темпо. Диспечерите имаха информация за всеки извънградски курс, както и за местоположението на автомобилите.
Вратата зад тях се отвори рязко и влетя Банката. С две крачки прекоси стаята и се тръшна на канапето, едва дишайки. В ръцете си стискаше няколко измачкани листа.
— Какво правиш тук? — попита Стоян, но пълничкият мъж го прекъсна с махване на ръка.
— Чакай… Само да си поема дъх — каза на пресекулки той.
Лицето му бе зачервено и лъскаво от избилата пот.
— В автобус е — каза накрая, все още задъхан. — Няма начин да не е.
— Защо?
— По клетките. Движи се по магистралата — отвърна, като си поемаше дъх след всяка дума. — Номерата не покриват жп транспорта.
— И какво? Може да е с такси или личен автомобил.
— Не — отговори той кратко. — Сега ще кажа. Само още малко.
Тежкото му дишане изпълваше тишината в канцеларията. Валери седеше изправен, замръзнал по средата на движението си.
— Какви номера? — попита той.
— Тези на клетките на мобилните оператори — поясни Стоян.
— Всяка от тях покрива определена площ и си има уникален номер. Предполагам, че покритието на онези, в които е поддържан номерът на Русев, не се засича с географското положение на жп линията. Когато покритието е от повече от една клетка, може доста точно да се триангулира местоположението на обекта.
Иван кимна.