— Първи готов.
— Втори готов.
Водачът сгъна листа на четири и го прибра в един от многобройните джобове на жилетката си.
— Действаме — каза кратко и кимна към шофьора.
Първият автомобил включи сирената, рязко форсира двигателя и задмина автобуса. Застана пред него и намали скоростта си, принуждавайки го да спре. Вторият изостана десетина метра и се позиционира по средата на платното, препречвайки пътя на колите, идващи зад тях.
Полицаите от първия автомобил изскочиха с извадени оръжия и светкавично се насочиха към вратите. Един от тях се отдели, отвори вратата на шофьора и без да се съобразява с протестите му, го измъкна грубо навън. Скочи на мястото му и натисна бутона за отваряне на вратите.
Първи екип нахлу вътре, размахвайки оръжия.
— На място! Ръцете! На всички ръцете горе! Никой да не мърда! — крещяха един през друг.
Пътниците стъписано се подчиниха, вдигайки високо ръце. Момче на около четири години писна и майка му го притисна до гърдите си. Лицето ѝ бе сгърчено в уплашена гримаса.
Без да им обръщат внимание, полицаите преминаха по редиците, като внимателно оглеждаха всеки един от пътниците.
— Ти! — посочи водачът към самотен слаб мъж. — Ръцете горе. Да ги виждам ясно.
Човекът се подчини с широко разтворени очи. Оплешивяващото му теме лъщеше от пот. Водачът го стисна за рамото и го дръпна към себе си, докато с другата си ръка вадеше белезниците си.
— Излизай! Навън!
Мъжът сви ръце несъзнателно, но стана от мястото си и се остави да оковат ръцете му зад гърба.
Измъкнаха го навън и го поставиха на колене до предната гума на автобуса. Докато водачът го държеше на прицел, един от останалите полицаи го претърси и извади портфейла му.
Измъкна личната му карта и каза:
— Борис Крумов.
Бръкна отново в портфейла и извади шофьорска книжка.
— Пак Борис Крумов.
— Говорил е с непознат номер преди малко — обяви Банката, затваряйки телефона.
— Непознат? — наклони глава Валери.
— Да.
— Ами защо не го проверим тогава?
— Правим го — озъби му се младият мъж. — Отнема време.
Валери хвана ръбовете на бюрото си ги и стисна, докато кокалчетата на ръцете му побеляха.
— Време? — попита тихо. — Нещо друго не може ли? Защото, разбираш ли, времето е точно онова, което ни липсва.
Иван го изгледа продължително, но не отговори.
— Не се дразнете — каза Стоян. — Никой не е виновен. Слязъл е на изхода на града, нямаше как да знаем. Ще го намерим отново.
— Какво стана с онази секретарка?
— Не е тя. Под наблюдение е. Не се е свързвала повече с него.
— Ас Цанков?
— Продължават, но върви трудно. Мълчи или говори глупости.
— Трябваше да съм там — промърмори под носа си Валери и затвори очи.
Новият провал сякаш изсмука и последната капка сила, която му бе останала. Не само че изтърваха заподозрения, а сега щеше да се наложи да дава обяснения защо полицейски екипи са спрели автобус и са малтретирали пътниците. Нямаше да му се размине току-така.
Чу, че телефонът звънна, но не отвори очи. Иван зададе няколко кратки въпроса и затвори.
— На Златанов е. Номерът, който го е потърсил. Малко след като са напуснали автогарата в Стара Загора.
Валери рязко отвори очи.
— Откъде е звънял?
— Не знаят. Могат да определят само приблизително, защото покритието е от една клетка — отговори Иван. — Някъде около Велико Търново.
— В Арбанаси?
— Не. На десетина километра оттам. Покрива едно село и няколко махали.
— Затова не са го арестували — изправи гръб Валери. — Изобщо не е ходил у тях. Или е видял да задържат Цанков и се е измъкнал.
— Има и още нещо — продължи Ванката.
— Казвай.
— Русев отново се движи.
— Накъде?
— Ами… На север най-общо. Сякаш се е насочил към проходите.
— Можеш ли да направиш сверка колко време, след като Златанов го е потърсил, Русев е слязъл от автобуса?
— Разбира се — кимна младият мъж и попита: — Мислиш, че отива при него?
— Да.
— Възможно е. Даже много е възможно — каза Стоян. — Ако се вярва на показанията на Георгиев и Казакова, онези са забъркани в убийството на професор Николов. Убитият Калев е човек на Златанов, а имаме свидетел, който разпозна Русев като вероятен извършител. Нормално е да търсят изход съвместно.
Петков разтри слепоочията си.
— Там отива. И това е единственият ни шанс да ги заловим.
— Но не знаем къде е Златанов. Да направим нова засада на входа на града?
Валери рязко пусна ръцете си.