— Бесите, но не може да се предположи дали точно те са го писали, много е трудно да се датира. Досега се смята, че траките са били безписмен народ до началото на новата ера, когато започва активната романизация. Точно затова професорът каза, че вярва само на три надписа.
— А другите?
— Езеровският е върху пръстен, използван при погребален ритуал. Там е намерен.
— До село Езерово, предполагам.
— Да… А Кьолменският е открит в погребална могила. До село Кьолмен — усмихна се тя. — Интересното при него е, че е обърнат навътре, тоест е предназначен за четене от погребания. Той впрочем е бил кремиран.
— Трудно ще му е да чете така — усмихна се Петър.
— Да — ухили се в отговор Боряна, — но не и ако духът му е безсмъртен и няма други забавления.
— Сигурно е самотно… в гробница.
— Бррр… не искам да си представям дори — дяла вечност да четеш само едно и също.
Петър уверено изпревари две коли едновременно, като се плъзна в свободното място току пред колата от насрещното платно.
— Боре, онзи, дядовският надпис…
— Кой?
— Онзи, бе, който отиваме да снимаме — на дядо ми.
— Аааа… Дядовски… Какво за него?
— Защо толкова заинтригува професора?
Боряна сви рамене.
— Защото изглежда истински и явно има място, откъдето дядо ти го е копирал.
— Хайде сега, не ме прави на глупак. Дотолкова и аз сам се досещам. Не е само това.
— Хм… Сигурно са Кабирите.
— Кои са те?
— Мистериите на Кабирите. Това е мистично учение със силно влияние в древността, макар и сведенията за него да са изключително оскъдни. Всичко се е пазело в дълбока тайна.
— Защо е толкова важно? — попита Петър, без да мести поглед от пътя.
— Защото досега не са намирани светилища у нас освен едно предполагаемо до Варна. Единствено епиграфски сведения сочат, че Кабирите са били почитани в резиденцията на Севт III. Това би означавало, че територията на днешна България е имала много по-високо значение в древния свят. Разбираш ли, мистериите са били събирател на древната философия, обединявали са теологични принципи и практики. Център на духовни учения, които са оказвали въздействие върху аристокрацията. Само посветени са можели да се докоснат до знанието, заключено в тях. Имат тракопеласгийски произход, доколкото се сещам. Известни са няколко имена, за които се предполага, че са адепти — Орфей например, Залмоксис7 също.
— Какво би представлявало такова светилище? В смисъл дядо ми как е попаднал на него? Ако е някакъв храм, не трябва ли да е открит отдавна?
— Не е задължително. Може да е разрушен напълно и той случайно да се е натъкнал на частични останки.
— Да, може… Имали ли са съкровища?
Боряна обърна глава към него и каза тихо:
— Имали са, Пеше, най-ценното от всичко — знанието и мъдростта. Добре ще е да го намериш, не мислиш ли?
Петър не отговори, само стисна по-силно волана и настъпи газта.
Черният мерцедес бавно приближи края на улицата и паркира встрани, далеч от погледите. Преди да излезе, Венци огледа околните къщи, но не забеляза никого. Входната вратичка не беше заключена и леко изскърца, когато пропусна тримата мъже в двора.
— Ау, змия! — изпищя единият от биячите, които придружаваха Русев, и отскочи назад.
— Много си кух бе, Кофа, не гледаш ли, че е убита — изсмя се другият, но за всеки случай заобиколи съсухреното тяло на пепелянката.
Кофата изсумтя и продължи напред, като гледаше в краката си.
— Бягай, има друга зад теб! — разбута с крак сухата трева първият и се разхили.
— Стига бе, тъпак, бой ли искаш? — озъби се Кофата.
— Господа, намалете приказките — спокойно се намеси Венци Русев и клекна до изкопа.
Двамата млъкнаха, но продължиха да си разменят коси погледи. Венци огледа нишата, видя липсващото дъно и смръщи вежди. Ежедневно правеше огледи на местопрестъпления и бе свикнал да не изпуска и най-дребните детайли. Погледът му пробяга по разхвърляната пръст, обходи стъпалата и се спря на едва забележимия надпис върху последното стъпало.
— Влизайте вътре и взимайте всичко — нареди им той, а после се изправи и огледа дворовете наоколо. Слънцето залязваше, но вероятно хората все още се криеха някъде на сянка, защото навсякъде беше пусто.
След няколко минути двете горили извадиха останалите плочи и ги струпаха на земята.
— За това ли блъскахме толкова път? — попита Кофата.
— Една липсва — забеляза другият.
— Тъп си бе, Кире, не виждаш ли, че нищо няма на тях. За к’во са ти?
7
Полумитичен дар и бог на тракийското племе гети според Херодот („История“). Гетите вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. — Бел.ред.