— Много пари са това, да знаеш, живота ще си оправиш веднъж завинаги…
— Лельо! — повиши глас той и леля Евдокия спря по средата на думата. Петър продължи по-меко: — Реших вече какво ще правя с къщата.
— Кажи, леля… Кажи, аз ще се погрижа…
Петър отпи глътка от чашата си, усмихна се на Боряна и помилва изгладената от годините повърхност на каменното стъпало. Топлината пропълзя по ръката му подобно на далечна, недоловима вибрация.
— Не, лельо, реших друго. Няма да продавам.