— Добре. Навярно няма как да знаете, но в нашата страна е намерена единствената напълно запазена Орфеева книга, която се съхранява в Националния исторически музей. Подчертавам, това не е орфическа табличка като онези, които са намирани из цяла Южна Европа. Това е напълно запазена книга, изработена от 24-каратово злато, с размер приблизително пет на пет сантиметра. Има общо шест листа, захванати със златна пружина, но не златото е това, което я прави безценна, а съдържанието ѝ.
— Мистичните Орфееви слова — промълви Боряна.
— Точно така, древните гърци са смятали за свещени буквите, които им е донесъл Орфей, и както, мисля, вече споменах, има записи, които го доказват.
— Разчетени ли са?
— Не съвсем. Има много орфически таблички, пръснати из музеите по света, с различни тълкувания, но до едно са непълни поради факта, че се работи с фрагменти. Трябва да призная задоволството си от факта, че съм ръководител на екипа, работещ върху разчитането на тези шест златни листа, които имаме късмета да притежаваме. Поради това успях да направя паралел между елинската азбука и символите в нашия текст.
Петър и Боряна не смееха да си поемат дъх, допрели глави над телефона. Гласът на професора продължи уверено.
— Съпоставих текста с вече известните и открих две общи думи с Езеровския надпис. Така успях да идентифицирам разделите. Думите несъмнено са правилно разкодирани още от професор Георгиев през 1938 година, макар аз да тълкувам nesko като наречие, а arazea като глагол. Така разгледано, словосъчетанието означава „ниско се прекланям“ — в контекста на Езеровския надпис. В нашия случай има известно разминаване с цялостния смисъл, но важното е, че благодарение на съвпадението успях да разделя текста на правилните думи със сравнително голяма сигурност.
Боряна несъзнателно стисна Петър за ръката.
— Разбрахте ли какво означава?
— Не мога да предам напълно и еднозначно смисъла, но звучи приблизително така: „Напред от свещеното морско око към върха на земята, ниско се поклони на свещеното морско око и ще те поведе Бог“.
Двамата се спогледаха озадачено.
— Ало? Там ли сте още?
— Да, тук сме, но…
— Не е каквото очаквахте, нали? Изглежда объркано, но това е моят превод, доколкото го позволява наличният материал — поясни професор Николов.
— Нищо не ми говори — каза Боряна.
— Естествено, ако знаехме източника и предназначението, бихме имали по-голяма сигурност в превода — продължи професорът. — Тук може би е мястото да напомня, че древната писменост се е използвала изключително от религиозножреческото съсловие. Това съвпада с последния символ, който се разчита, и няма връзка с главния надпис. Също така вероятно трябва да поясня, че в текста има думи, които биха могли да бъдат използвани в различен смисъл. Например думата „бог“ — „теос“ и „Херос“ са взаимозаменяеми, тъй като в оброчните плочки Херос често е изписван Теос, което обаче в случая няма смисъл. Освен това „водя“ е двусмислено, може да има значение на „въвеждам“ или „провождам“.
— Добре, де, все пак надписът е истински, дядо не си го е измислил, нали така?
— Да, това е несъмнено — съгласи се професор Николов. — Въпреки че е напълно възможно да е изпуснал важни части от оригиналния надпис.
— Тогава защо не опитаме да открием мястото, където го е намерил? — предположи Петър.
— Не бих се осланял на това — възрази професорът. — Едва ли разполагате с информацията, която вашият уважаем дядо е имал, а и мястото може да не е всъщност от такова значение. Тепърва трябва да разтълкуваме закодираното послание.
— Какво имате предвид? — намеси се Боряна.
— Мисля, че надписът е указание, инструкция към точно определена географска позиция. При това не случайно в края му е поставен знакът, за който споменах, този на Кабирските мистерии, което кореспондира пряко с текстовете от Самотраки. Това, което ме озадачава, е непосредствената връзка с Херос, показана…
— Професоре — прекъсна го Боряна, — моля да ни извините, не смятах, че има някаква връзка досега… но…
— Да?
— Там, където се намира надписът, имаше и плоча е барелеф на Херос.
Последваха няколко мига в мълчание, след което гласът на професора каза остро:
— Доктор Казакова, нали не очаквате да гадая разни неща, докато вие ми пускате информацията късче по късче?
— Моля да ме извините — отново се изчерви тя. — Наистина не направих връзка…
— Хм… мога да допусна, че сте се заблудили поради естеството на надписа… — предположи той с по-мек тон, макар че ѝ говореше официално. — Това, разбира се, поставя нещата в съвсем друга светлина. Къде беше плочата?