— Не се безпокой, ще се оправим — каза ѝ Петър, но онзи с ланците го сряза:
— Млък! Да не съм чул дума, ясно?
След това се обърна към мъжа зад тях и каза:
— Чисти са.
Стигнаха до сравнително равна скална площадка, от която се разкри обширна гледка към морето. Същата, каквато Петър я помнеше, тя спираше дъха с простора си. В центъра на Созополския залив, подобно на зеница, се виждаше скалистият остров Свети Иван. Ако не бяха в това положение, Петър би останал тук с часове, съзерцавайки красотата.
Славея избута двамата към ръба и попита другия:
— Сега какво?
Той не му обърна внимание, а се насочи към Боряна.
— Доктор Казакова? — гласът му бе мек и внимателен.
— Кой си ти? — отвърна тя.
Опитваше се да звучи уверено, но Петър долови паника в гласа ѝ.
— Какво искаш?
— Моля, успокойте се, нищо лошо няма да ви се случи.
— Какво искаш от нас? — повтори тя с широко отворени очи. Задъхваше се.
— Малко помощ, това е всичко.
Усмихваше се към нея, но пистолетът сочеше гърдите на Петър.
— Нищо няма да ви кажа! Изроди, убийци! — повиши глас Боряна.
Славея пристъпи напред и небрежно я зашлеви през лицето. Главата ѝ се отметна назад и тялото ѝ се завъртя. Петър посегна към нея, но пистолетът се вдигна рязко и той погледна в черната бездна на дулото.
Боряна хвана ударената си буза и се втренчи в Златанов. Противно на очакваното, той прочете в очите ѝ единствено ярост и злоба. „Тая ще е трудна“ — помисли си. Нищо, той ги харесваше трудни, харесваше му да ги опитомява. Докато накрая се пречупят. Обичаше да пречупва хората, а силните жени го възбуждаха.
Вдигна ръка отново.
— Стига! — рязко каза мъжът с ризата.
Ръката увисна във въздуха.
— Виждате ли, нека не стигаме дотам отново — продължи мъжът с мек глас. — Ние знаем достатъчно, трябва ни вашата помощ съвсем за малко.
— Никога! — просъска Боряна. — Знам, че ще ни убиете…
Онзи я погледна в очите и кимна на Славея.
Петър знаеше какво следва, но не можеше да направи нищо. Ударът му изкара въздуха и той се строполи на земята, превит на две. Докато падаше, чу късия писък на Боряна, последван от звука на нов шамар. Лежеше на скалите, без да може да направи нищо.
— Виждате ли, не трябва, никак не ми е приятно това. Но ако се наложи, мога да бъда и много по-груб, уверявам ви.
Тежък ритник се стовари върху гърба на Петър и го накара да изсумти от болка. Последва силен удар в бъбреците. Болката го ослепи и измести всичко друго от съзнанието му.
— Спрете! — извика Боряна — Не го удряйте повече, кажете какво искате!
Мъжът със зелената риза се усмихна към нея и свали ръката с пистолета.
— Да ми помогнете да намерим входа.
— Какъв вход?
Той наклони глава и разтвори ръце с фалшив приятелски жест.
— Но моля ви — онзи, за който всички сме тук.
Докато говореше, зад тях с бързи крачки се приближи младеж в черна риза с къси ръкави и мълчаливо застана над Петър. Въпреки болката той осъзна, че балансът на силите се променя и шансът да се измъкнат е почти нулев.
— Не знам наистина — настояваше Боряна, — професорът не ни каза нищо за това.
Стояха на площадката и се гледаха безмълвно. Петър стоеше на колене встрани, с опрян в тила пистолет.
Преди да ги заловят, тримата бяха претърсили скалите, до които имаха достъп, но не намериха образа на Херос. Славея започваше да губи търпение:
— Мисли, бе, или тоя заминава! — посочи към Петър.
Боряна се бе успокоила и възвърна самообладанието си.
Знаеше, че нищо няма да му направят, не и докато имаха нужда от нея.
— Ниско се поклони — каза тя на себе си, — ниско се поклони… на острова…
Направи крачка напред и застана на ръба на скалата. Погледна назад и промени позицията си така, че да е точно на линията, която свързваше върха и остров Свети Иван. След това наведе глава и погледна в краката си. Не видя нищо, затова се наведе още напред в абсурден поклон. Главата ѝ се показа над ръба и очите ѝ пробягаха по дълбоката пропаст, на чийто ръб стоеше. Огледа всеки квадратен сантиметър. Нищо. Обърна се назад и разпери ръце.
— Нищо не се вижда. Не знам къде да търся…
Свитите очи на възрастния мъж показаха, че той преценява възможностите. Тя му беше необходима, а заедно с нея — и Петър. Провалеше ли се в опита да намери знака, вече нито един от тях нямаше да му е нужен.