— Всъщност името на съкровището е подбрано неточно — говореше управителят. — Изровено е случайно през 1974 година при нощна оран в местността Сиври тепе в землището на село Волово. Тъй като тогава то е било част от трудова кооперация на земеделските стопани „Борово“ — или накратко ТКЗС „Борово“ — е взело името на кооперацията. Интересно е, че откривателят Трайчо Стоев незабавно е потърсил тогавашните власти, като не е скрил нищо от откритото.
— Защо, не е ли нормално? — попита Петър с учудване.
Уредникът се засмя, скръстил ръце.
— Нормално е да си мислим така, но обикновено хората, открили антични предмети, опитват да ги задържат въпреки опасността от преследване от закона. Дори когато измамата стане ясна, те пак се мъчат да скрият ако не всичко, то поне части от намереното.
Петър напълно разбираше какво му казва човекът. Навярно хората, притиснати от немотия или обикновена алчност, загърбваха принципите си и се надяваха на бърза печалба, без да разбират вредите, които нанасят на историята на народа си. Освен това само допреди няколко часа той също преследваше предполагаемото съкровище на дядо си. Усети как лека червенина плъзва по врата му, и се надяваше никой да не забележи. Погледна блестящите предмети зад стъклената витрина.
Бяха общо пет. Три ритона, голяма кръгла купа и малката яйцевидна амфорова каничка.
Ритоните веднага се набиваха на очи. Всеки от трите завършваше с различно протоме — глава на кон, бик и женски сфинкс, като роговете за пиене варираха в украсата си. Бяха изработени с изключителен усет към детайла. Онзи, с мощната предна част на бик, имаше напречни канелюри8 и като цяло победна орнаментика. Рогът му бе по-къс от тези на другите два. Ритонът с протоме на кон се отличаваше като най-богато украсен, декориран със стилизирани орнаменти. Крилата и косата на фигурата на сфинкса бяха позлатени.
Купата бе разсечена от машините и впоследствие възстановена, но въпреки това в центъра ѝ ясно се различаваше позлатеното релефно изображение на някакво митично животно, разкъсващо сърна. В два противоположни края бяха прикрепени подвижни дръжки, закрепени за съда с глави на сатири, също позлатени.
Последният предмет, който привличаше вниманието, макар и положен в средата на композицията, бе амфоровата каничка. Яйцевидна, деликатна, без да притежава атрактивния вид на ритоните, тя стоеше изправена, хваната за тясното гърло от елегантна подпора. За разлика от намерената в пещерата, тази бе сребърна, при това без дръжка. Петър не можеше да определи от пръв поглед, но релефните сцени, изобразени върху нея, сякаш напомняха онези върху златния ѝ близнак.
Въпреки че предметите бяха копие, те пазеха излъчването на античните оригинали. Всъщност, ако не му бяха казали, че са само копие, никога не би се усъмнил в произхода им — изглеждаха древни и истински.
— За какво са служели, знае ли се? — вдигна глава към управителя Петър.
Георги стоеше отстрани, гордо скръстил ръце на гърдите си, и ги наблюдаваше с лека усмивка.
— Предполага се, че са ритуален набор, който е бил подарен на тракийски вожд на гетите от Котис I.
— Как може да сте сигурни в това? — заинтересува се Петър.
— От надписа — намеси се Боряна. — Ето тук, виждаш ли?
Той се наведе и видя малкия надпис Kotyos eg Beo върху каничката, където сочеше Боряна. Тя се бе навела съвсем близо до витрината и съсредоточено изучаваше предметите.
— Има и още един, на ритона, само че не може да се види оттук — отнесено допълни тя.
— Освен това съкровището е намерено в земите на тогавашното тракийско племе гети. Датировката на предметите съответства на периода, в който те са обитавали Североизточна България — завърши Георги. — Несъмнено Боряна ти е обяснила за това.
— Аха, един цар дарява друг по някаква причина — пропусна подмятането Петър.
— Точно така. Тази практика е била широко разпространена, като даровете са били наистина внушителни.
Петър се замисли за момент и попита:
— Казахте, че съдовете са ритуални. Знае ли се за какъв ритуал са използвани?
Управителят се почеса по върха на носа, вперил поглед в сребърните предмети.
— Не съвсем, има различни тълкувания. Някои смятат, че са набор за пиршества, други ги свързват с мистериите на Кабирите. Никой не знае със сигурност.
— На кои? — попита Петър, сякаш за пръв път чуваше думите.
— На Кабирите — повтори Георги. — Това е единственото съкровище у нас, в което могат да се различат символи, за които се смята, че имат връзка с тях. Сцени от изобразените върху каничката напомнят елементи от Тиванския Кабирион.