— Гадничко.
— Да, но пък от друга страна, изразява вярата в задгробния живот, поне в колективния ѝ израз — обясни Боряна.
— Какъв колективен израз?
— Като цяло неговото учение е форма на тракийския орфизъм, въпреки че религията на траките е имала две проявления: едното — за аристокрацията, и друго — за простолюдието. Впрочем Херодот разказва за това, когато описва култовете към Залмоксис. Като онези, с човешкото жертвоприношение — пак той е писал за него.
— Каква е била разликата? — попита Петър.
— Онези, предназначени за аристокрацията, са имали посветителен характер. Обгърнати са в мистерии в по-голямата си част, като от Страбон става ясно, че само най-висшите владетели са имали право да извършват ритуалите.
— Имаш ли представа в какво са се изразявали?
— Не, никой не знае — отвърна Боряна. — Знае се само, че Залмоксис е приемал аристократичния елит в специална пещера, където са били посвещавани в свещеното тайнство на безсмъртието.
Петър я гледаше замислено как рови внимателно в чинията си и подрежда зеленчуците в линия, която после набождаше с вилицата си. Енциклопедичните ѝ познания, а и начинът, по който ги представя, го омагьосваше. Нещата сякаш бавно се нареждаха.
— Той всъщност е прекарал четири години затворен в пещера, за да докаже безсмъртието си — продължи тя. — С това показва, че е човек, бог и демон, което чудесно се вписва във възприятието на траките за владетелите едновременно като жреци и царе.
Петър усещаше как умората го завладява и бе на път да ѝ се отдаде. Замисли се над последните думи.
Не помнеше много от древната история на траките, но несъмнено името на Залмоксис му бе познато като един от царете на древното тракийско племе гети, като техен предводител и бог. Нещата, които каза Боряна, звучаха интересно и интригуващо, особено в частта си с безсмъртието, което Залмоксис е проповядвал. По онова време идеята за прераждането не е съществувала и душата се е приемала като крайна форма на съществуване. Обезсмъртяването ѝ е било стъпка напред към вечността и обожествяването.
Оставаше с впечатление, че действията на Залмоксис не преследват безсмъртието на душата, а на единството тяло — душа. Бегло помнеше, че е организирал бурни пиршества, по време на които заедно с последователите си са изпадали в алкохолен делириум, търсейки просветление. Някак не се връзваше с идеята за безсмъртна душа. Онзи момент с четирите години в пещерата съвсем го объркваше. Защо ще доказва безсмъртието на тялото по такъв начин, ако целта е душата? Несъзнателно направи аналогия с възкресението на Исус, което доказваше разделението на тленното тяло от душата. В случая със Залмоксис сякаш не ставаше въпрос за това.
Опитваше се да нареди пъзела докрай. Нямаше как да избегне натрапчивите връзки между тайните ритуали на посвещение, за които говореше Боряна, и онзи храм, където за малко не загинаха. Мислите му се насочиха към мистериите на Кабирите и онова, което двамата вече бяха научили. Усещането, че има скрита връзка, не му даваше мира.
— Боре, Кабирските мистерии и учението на Залмоксис са свързани, нали?
— Ами да, какво те учудва? — обърна глава към него Боряна.
— Нали ти казах, че вероятно е бил посветен. Нормално е да има отражение върху неговата философия.
— Учудва ме това, че попаднахме на храм, който явно изразява тайна част от космогонията на траките, неизвестна досега — Петър подбираше думите си внимателно. — Възможно ли е това, което видяхме, да е всъщност онзи таен ритуал, който Залмоксис е провеждал с висшата аристокрация? Адаптирана версия на Кабирските мистерии един вид.
Боряна отпи глътка вода от прозрачната чаша и замислено отговори.
— Да… защо не. Аз също мислех за тези неща, но не съм съвсем сигурна в изводите. Голямата Майка е почитана и от траките, но тя изразява хтоничносоларния елемент от космогонията им, раждайки Слънцето. В случая не виждам връзката с фреските от пещерата и участието ѝ в ритуала. Въпреки че самата пещера, както и начинът, по който се излиза от нея, са непосредствена препратка към новото раждане на просветения.
— Ами ако… — започна Петър — ако този ритуал е всъщност първообразът на всички други? Затова да е пазен в такава тайна и да са правени копия на съдовете? Именно мистериите на Кабирите да са тайното посвещаване.
Боряна изправи гръб в стола и го погледна.
— Знаеш ли, бегло се сещам за нещо, което Хеланик беше писал — каза тя. — Нещо, което директно казваше, че пътят към безсмъртието минава през тайни обреди, които се наричат мистерии.