Нощта премина бързо и безпаметно. Дългият вчерашен ден, предхождан от още по-дълга и уморителна нощ, бе изцедил и последните им сили. Легнаха рано и сънят мигом ги повлече в уютните си дълбини. Събудиха се свежи и отпочинали.
Навън ги чакаше закуска от домашно кисело мляко и мекици, поръсени с пудра захар. До изписаната купа бе поставено бурканче с тъмен мед. Петър си припомни неясния вкус на детството, когато всяка сутрин баба му приготвяше я мекици, я палачинки, преди да излезе за работа.
Боряна вече бе станала и пиеше кафе, седнала в брезентова люлка под огромна лоза, покриваща с шарена сянка почти целия двор.
— Добро утро — поздрави той.
— Добро утро — отговори му тя. — Добре ли спа?
— О, да, чудесно. Като пън.
— Много добре, защото днес ни чака ново пътуване.
Петър позаглади с пръсти косата си, все още разрошена от дългия сън, и я погледна изпод вежди.
— Къде?
— Нали се сещаш къде завършихме разговора вчера?
Не бе много сигурен. Снощи очите му се затваряха и едва помнеше как се добра до леглото.
— За ритуала — поясни тя. — И за връзките между мистериите, тайния храм и философията на Залмоксис.
Той кимна.
— Май се сещам какво трябва да направим, за да ги изпреварим.
Боряна кипеше от ентусиазъм, но на него му бяха необходими няколко минути, за да влезе в ритъм.
— Какво? — попита, докато си слагаше топла мекица в голяма пъстро изписана чиния.
— Да намерим пещерата на Залмоксис.
Свещарската могила представляваше огромен земен насип, висок близо двадесет и един метра. Най-високата могила в Североизточна България, тя бе включена в списъка на световното културноисторическо наследство на ЮНЕСКО. При хубаво време от върха ѝ можеше да се видят Самуиловите възвишения и река Дунав. Разкрита през 1982 година при разкопките на Гинина могила, в близост до село Свещари, тя бе част от Историкоархеологически резерват „Сборяново“, където попадаше комплекс от още двадесет и шест могили.
Входът, изрязан в североизточния ѝ склон, бе изработен от бели, гладко издялани камъни, паснати съвършено точно един върху друг.
Петър се възхити на вниманието, с което бяха работили древните майстори. Без да са разполагали със съвременните инструменти и технологии, те бяха постигнали съвършенство, което сякаш не бе подвластно на времето.
Пристигнаха малко преди обед, когато горещината бе станала нетърпима, но това имаше своите положителни страни — бяха единствените посетители.
Сутринта, когато Боряна му каза, че иска да намерят пещерата на Залмоксис, той отначало не допусна, че тя говори сериозно. Понадигна се леко, с мекица в ръка, и попита:
— Онази, в която е прекарал четири години ли?
— Именно — отвърна Боряна и спря клатенето на люлката.
— Е, поне някоя, в която са се извършвали ритуали по посвещаване в мистериите и безсмъртието.
— Защо ни е тая пещера? — опита да навакса Петър, все още сънен.
— Защото в нея несъмнено ще намерим отговорите, които търсим. Тя е фокусът на цялата философия. Открием ли я, не би се налагало да доказваме нищо друго.
Боряна го гледаше с блеснали очи, опряла лакти в бедрата си.
— Освен това…
— Какво?
— Освен това мисля, че онези също търсят пещерата.
— Смяташ, че там се намира купата ли?
— Не знам, може би, но тя не е толкова важна… Не виждаш ли за какво става въпрос?
— Не — Петър се протегна, докато гърбът му изпука звучно.
— Ух, че си значи! Вземи да се събудиш най-после. Не разбираш ли, че така ще възстановим изцяло обреден комплекс, създаден да служи на мистични учения, за които само сме подозирали?
— Разбирам, даже много добре — кимна Петър.
— При това разпръснат, а не съсредоточен на едно място.
— Това важно ли е?
— Много дори — повиши тон Боряна и се изправи. — Как не разбираш? Това би означавало, че онова, което знаем за културата на траките, е непълно и погрешно. Дори можем да говорим за културата на древния свят като цяло. Представяш ли си всички племена да са имали общ религиозен култ, като отделни фрагменти от ритуалите да са се извършвали на териториите на различните племена? Знаеш ли какво означава това? Разбираш ли, че е възможно всъщност Залмоксис да е бил обединител на всички древни племена, обитаващи Балканския полуостров, и по този начин да е повлиял на развитието на световната цивилизация?