— Какви са тези жени? — попита той.
— Кариатиди, десет на брой — отвърна Боряна. — Някои ги смятат за изображения на Великата Майка.
Дрехите им бяха надиплени, като краищата им се завиваха в спирали от двете им страни. На главите си носеха странни плоски поставки, върху които се крепяха гредите.
— Били са оцветени, виждаш ли остатъците? — попита Боряна.
Петър кимна. Тъмнокафявите петна по лицата и дрехите на фигурите се виждаха ясно. Всъщност цялата гробница бе изпъстрена от цветове. Още по колоните на входа имаше червенеейки капители, както и цветни розетки.
— Ето тук са бързали — посочи тя. — Виж колко недодялано са работили по ръцете им.
Веднага различи къде каменоделците са спрели да обръщат внимание на детайлите. Повечето статуи бяха изпълнени много прецизно, но там, където бе зарязана работата, скулптурите изглеждаха наистина недодялано.
— Тук художниците само са успели да очертаят образите, когато се е наложило да спрат — продължаваше Боряна, сочейки нагоре.
Двамата стояха в центъра на гробницата, вдигнали глави към купола над тях. Фреските бяха съвсем запазени, макар и някои от рисунките да бяха очертани само с черна креда. Мъж на кон, вероятно владетелят, бе изобразен следван от двама Оръженосци или слуги. Пред него стоеше жена, която държеше в ръце златен венец. Зад нея имаше още четири жени, които носеха различни дарове в ръцете си.
— Какво показват тези рисунки? — заинтересува се Петър.
— Процеса по хероизация.
— Хм, нищо общо с онова, което видяхме.
Боряна го погледна с учудване.
— Ти какво очакваш? Нали вече разбрахме, че онова е тайна, да не мислиш, че ще го изтипосат тук.
— Да, но все пак… Как въобще става ясно, че това е обожествяване?
— Символиката е недвусмислена. Пък и онова говори достатъчно — отвърна тя незаинтересовано и посочи към умалена скулптура на храм в близост до по-големия саркофаг.
— Тоест вече е бог и си има светилище?
— Нещо такова — отвърна неопределено Боряна, докато гледаше наоколо.
Петър усети, че тя съсредоточено мисли върху нещо, без да му обръща внимание. Огледа стените отново.
— Наистина прилича на гръцки храм — каза той по-скоро на себе си.
— Да, това е малко необичайно. Но пък, както вече ти казах, погребалната традиция е тракийска — намеси се Боряна. — Виж саркофазите — този, големият, е на Дромихет, а по-малкият е бил за негова наложница. А в страничното помещение са били посечени петте коня. Всичко това, за да го придружат в отвъдното.
Говореше на него, но погледът ѝ не спираше да шари по стените и пода на помещението.
— Боре, търсиш ли нещо? — не се въздържа Петър.
Тя вдигна очи към него.
— Всъщност да. Мисля, че е възможно и тук да има някакъв ключ, който да отвори тунел към долното помещение.
Петър я разбра веднага. Боряна очакваше да намери скрита система, подобна на онази, която задвижваше вратите на тайния храм под Бакърлъка. Опита се да погледне на вътрешността с други очи, но не знаеше за какво да гледа. Погледът му пробяга по всички ъгли, без да се спре на нищо конкретно.
— Точно отдолу ли се пада?
Тя се замисли за момент.
— Не помня точно, но мисля, че обхващаше тези помещения — отговори колебливо. — То е доста по-голямо от тях… Да, някъде отдолу трябва да е.
Петър огледа продължително каменната настилка. Тази гробница бе изследвана многократно, като навярно всеки камък в нея бе огледан и описан внимателно. Вероятно, ако имаше нещо, то би било открито отдавна. Не му се вярваше да намерят проход към кухината отдолу точно оттук. Сети се и нещо друго.
— Ако имаше проход оттук, нямаше ли да излезе на георадара?
Боряна спря и се обърна към него.
— Сигурно, зависи колко е широк и как е разположен.
— Примерно колкото онзи в скалите, през който излязохме от тайния храм?
Тя потри лице с две ръце, преди да отговори.
— Да, навярно щеше да се покаже. Особено ако излиза някъде в тази гробна камера, нямаше да го изтървем толкова близо до повърхността.
Петър я гледаше съсредоточено. Разбираше, че надеждите да намерят пещерата на Залмоксис точно тук се отдалечават, но не намираше логика в безсмислено лутане.
— Защо тогава има кухина? — попита Боряна. — И Дромихет точно отгоре да си построи гробница, при това приживе.