Петър ясно долови разочарованието в гласа ѝ.
— Боре, аз не се съмнявам в това, че има помещение отдолу, вярвам ти напълно. Въпросът е, че ми се струва нелогично входът към него да е оттук. Особено ако искаш да го скриеш.
— Какво имаш предвид? — озадачено го попита тя.
— Какво… Ами ако онова отдолу е част от онези мистерии, със сигурност е скрито добре. Ако пък е обиталището на Залмоксис през ония четири години, би било още по-тайно. Въпреки това само си представи — място с такова значение в древността — навярно биха се носили легенди и предания. Сети се колко добре би стояла една истинска гробница на точното място. Само дето не става въпрос за нея.
— Тя е само за примамка — досети се Боряна.
— Именно, за заблуда.
— Това е всичко, сър — Питър постави куп пожълтели документи върху ниската маса пред камината и се изправи.
— Благодаря, Питър, мисля, че няма да имаме нужда от услугите ти засега — Ото протегна ръка към купчината хартия и взе най-горния лист.
— Много добре, сър — отвърна икономът и леко се поклони.
— Ще бъда в стаята си.
След като Питър напусна затъмненото помещение с безшумни стъпки, Виктор се обърна към Ото.
— Не рискуваш ли твърде много, като му поверяваш това — кимна към купа на масичката.
— Моля те, Виктор — махна с досада възрастният мъж, — остави ме да познавам персонала си по-добре от теб.
Виктор кимна отсечено и скръсти ръце на гърдите си.
— Разбира се, извини ме. Може би съм прекалено предпазлив.
— Предпазливостта никога не е излишна — засмя се Ото и добави: — Макар и в големи количества да предизвиква параноя.
Разговорът не вървеше добре, Виктор усещаше, че губи контрола, а сега и тази обида. Постара се раздразнението да не му проличи и се усмихна.
— Прав си както винаги, наистина моля да ме извиниш.
Беловласият мъж му подаде листа, който държеше в ръката си.
— Ето, хвърли един поглед.
— Какво е това? — попита Виктор, поемайки жълтия лист.
— Това, млади ми приятелю, е отговорът на твоите въпроси.
Боряна вървеше умислена към изхода на гробницата. Петър крачеше до нея мълчаливо, забил поглед в пода.
Въпреки изводите, с които и двамата се съгласиха, прекараха повече от час в древното помещение. Почукваха по плочите, търсеха скрити знаци, натискаха произволни каменни блокове, части от статуите, стараейки се случайно да задействат някакъв механизъм, който да ги отведе до камерата под краката им. Разсъждаваха, предполагаха и опитваха всякакви варианти. Осъзнаваха, че всичките им усилия са изстрел в тъмното, но нямаха идея как да продължат, и затова импровизираха наслуки.
Уви, всичко бе напразно.
— Възможно ли е нарочно да е затрупана така, че да не може да бъде достигната?
— Защо не? — отвърна Боряна, без да спира. — Ако са искали да я скрият завинаги…
— Завинаги… — повтори той и добави. — Не се връзва. Защо тогава частите на ритуалния набор не са в нея? Ако има връзка между тях, би трябвало и те да са скрити по подобен начин.
— Точно това се питам и аз. Няма логика. Ако искаха никой да не ги намери, навярно биха ги заровили или дори унищожили. Освен това онзи храм си имаше съвсем истински изход.
— Тоест към помещението отдолу трябва да има вход — заключи Петър.
— Да, но ако то е онова, за което го мислим.
Петър се поколеба.
— Ами ако не е пещерата на Залмоксис, а някаква необикновена геологическа аномалия?
— Може, само че тази гробница наред с комплекса наоколо е част от по-голям архитектурен сбор, което се смята за древната столица на гетите. Или поне важен религиозен център. Разкрити са три антични сгради, пет олтара и многобройни култови площадки и ритуални огнища. Освен това съвсем ясно помня правилните очертания. Няма как да е случайно — в природата не съществуват прави линии.
Слънцето отвън ги заслепи и двамата присвиха очи едновременно. Жегата ги блъсна и ги накара да се задъхат.
— Боре, а ако грешим изцяло? Ако всъщност няма никаква връзка между онази каничка, фреските, мистериите и Залмоксис? И ако няма никаква пещера, в която да е прекарал четири години, а това отдолу е нещо съвсем различно — останки от друга могила например?
Боряна се спря и се обърна към него. Очакваше да се ядоса и да му повиши тон, но вместо това тя се засмя тихо.
— Не грешим, бъди сигурен. Сигурно ти изглежда налудничаво, но те уверявам, че сензационни археологически открития са правени и с много по-малко първоначална информация. Каквото и да се намира отдолу, то със сигурност има връзка с мистериите. Не забравяй, ние не се опираме само на предположения, имаме достатъчно факти.