Изправи длан пред лицето си и започна да свива пръст след пръст.
— Първо, неизвестен храм — такъв, какъвто не е срещан досега. Да не забравяме надписа, който водеше към него — той идва отнякъде, нали? — Петър кимна, а тя продължи: — Второ, там намерихме златно копие на съществуващо съкровище, вече свързано с мистериите. След това: фреските несъмнено изобразяват ритуал, който е бил пазен в дълбока тайна и е свързан с Кабирските мистерии, пречупени през космогонията на траките. И не на последно място — упоритостта на онези, които ни затвориха в скалите. Сега онова, което възрастният мъж каза накрая — дали златната каничка е автентична — вече има смисъл. Само този факт трябва да ти е достатъчен, за да разбереш, че историята не е разплетена докрай.
Тъмните ѝ очи искряха в ярката слънчева светлина.
— Освен това символиката в гробницата, касаеща Великата Майка, е прекалено натрапчива. Забеляза ли как е оформен саркофагът на Дромихет?
Петър кимна.
— Онези нагънати елементи в четирите края?
Само преди минути се бе взирал с интерес в този елемент, възхищавайки се от точността на изработката. Краищата представляваха изпъкнали релефи със сложна овална форма, който имитираха някакъв флорален мотив. Напомняха на части от конструктор лего, които сякаш държаха сглобен целия саркофаг.
— Точно те. Знаеш ли, че същите мотиви, използвани по същия начин, ги има и в статуята на Великата Майка в Пергамон?
— И какво от това?
— Тронът на богинята, пресъздаден в саркофага на Дромихет? Не разбираш ли символиката? Цялата гробница крещи от символика, свързана с Кабирските богове и хероизацията. Никъде другаде няма подобно нещо. Да продължавам ли?
Петър я погледна, усмихна се и каза:
— Не е необходимо, вярвам ти. Освен това все още искам да разбера какво е имало под стълбата на дядо.
Тя закрачи отново, без да каже нищо повече. На лицето ѝ се четеше онази упорита решителност, която Петър вече бе забелязал у нея след смъртта на професора.
Сигурен бе, че зад упорството ѝ се криеха чувства, които не желаеше да сподели. Може би искаше по някакъв начин да стигне до дъното на всичко, за да си докаже, че смъртта му не е. Била напразна. Може би търсеше професионално признание. Съвсем нормално бе да е така — дори самото откритие на тайния храм бе световна археологическа сензация. Връзката му с Кабирските мистерии наред с изображенията на ритуала правеха този факт безценен в културен план. Можеше да има и друга причина, която я кара да върви напред, а можеше да е някаква комбинация от всичко накуп.
Каквато и да бе причината, той я подкрепяше. Не бе забравил, че онези иманяри убиха професор Николов — убийство, което полицията приписваше на него. Ако съществуваше малък шанс да намери доказателство за невинността си, той бе готов да го потърси.
— Дали онзи полицай ни търси?
— Петков?
— Да. Нали не трябваше да напускаме града, искаше още да ни разпитва, а ние…
— … ние не го послушахме — завърши Петър. — В резултат без малко да ни убият.
— Остави това сега — махна с досада Боряна. — Въпросът е дали не ни търсят. Ами ако ни арестуват? Все едно ние сме извършителите и сега бягаме. Направо си мирише на вина.
Вървяха под силното слънце към колата, единствена на празния паркинг. Ситните камъчета по пътеката скърцаха под стъпките им.
— Не мисля. Ако Петков беше сигурен, че съм виновен, щеше да ме задържи. Не смятам, че има някакви доказателства. По-скоро искаше да ни сплаши, за да си кажем всичко, което знаем.
Докато идваха насам, бе мислил върху това. На чиста глава, от позицията на изминалите дни, ситуацията му изглеждаше по-ведра, отколкото в началото. Можеше да я успокои.
— В противен случай щеше да ни обяви за държавно издирване и да ни хванат още на първия разклон. Освен това предполагам, че колите под наем имат някаква система за проследяване. Само да поиска, и ще ни намери, ако има сериозна причина.
— Това е успокоително — добави Боряна с нескрита ирония.
— Значи, все още не ни мисли за убийци.
Петър сви рамене и се усмихна към нея.
— Кой знае, може да търси неоспорими доказателства. При всички случаи не искам да се свързваме с него. Сигурно ще иска да ни върне обратно… после разпити, обяснения… Нищо противозаконно няма да ти е изключен телефонът.
Усмивката на Боряна бе ослепителна. Съвсем ситни, едва забележими капчици пот се бяха събрали над горната ѝ устна.