— Как така?
— Професор Фехер е бил арестуван от нацистите по време на Втората световна война и съвсем естествено, архивът му е бил конфискуван. Пропагандата на Химлер е сметнала описаните концепции за погрешни, но не са желали да поемат излишен риск и го предали за унищожение.
— Не е необходимо да питам как е попаднал при нас, предполагам?
— Много бих искал да мога да ти отговоря, но истината е, че нямам представа — въздъхна Ото. — Предполагам, че друг наш специалист го е проследил и след това го е подменил — така или иначе, след като по документи е унищожен, никой не го е търсил повече.
Виктор отпи от питието си.
— Чудесно. Това, че е запазен.
— Да — съгласи се Ото, — нали? Организацията е известна със слабостта си към специализирани текстове още от създаването си.
Интересно. Виктор не подозираше, че някой знае кога е била създадена структурата, на която се подчиняваше. Както всички посветени бе наясно, че основите ѝ произлизаха от мистичното учение на Елевзинските мистерии. Добре известни в Древна Гърция, корените им бяха още по-назад, стигаха до невъобразимо по-стари ритуални практики. Само че никой друг извън тесния кръг, на който той принадлежеше, не подозираше за истинското им значение. Големите богове пазеха ревниво тайните си, споделяха ги с малцина. Неясните сведения за Кабирските мистерии не бяха приемани сериозно и никой не им обръщаше внимание.
Доколкото познаваше многопластовите манипулации, до които често се бе налагало да прибягват през вековете, нито чудно информацията да бе умишлено унищожена или дори по-вероятно — променена до неузнаваемост. Въпреки това досега не се бе натъквал на директна препратка към нещо, което дори да намеква за фактическо създаване, за определен момент в миналото, от който да започва съществуването ѝ. Дълго бе разсъждавал над това и можеше да предположи приблизително момента на възникване на необходимостта от нея, тъй като следите на ритуалния набор се губеха в приблизително точен период — някъде през четвърти век преди новата ера.
Малко след това келтският предводител Брен бе събрал стохилядната си армия и бе поел на поход към земите на траките, където, макар и много преди това, за последно бе извършен ритуалът. Келтският вожд бе създал на мястото свое царство, просъществувало в продължение на седемдесет години, но не бе успял да се добере до нито една част от набора. Това, разбира се, бе съвсем очаквано. Тогава търсенето е било съсредоточено върху племенните жреци на астите, без никой да заподозре, че ритуалният сервиз е разделен на части. Едва по-късно, през средните векове, когато Кристиян Розенкройц предприема пътуването си на изток, успява да се добере до информацията, която даде тласъка на неподозирано по мащабите си търсене. Въпреки това началото бе положено именно от Брен. Предводителите се сменяха през вековете, но всички до един следваха неговия завет.
Организацията бе съставена от множество преплетени структури, част от които известни в обществото под различни наименования, чието съществуване бе умишлено обвито в мистика. Често противоречиви по предназначение, те бяха част от едно цяло. Макар всяка от тях да имаше точно определена функция, те често се преплитаха и свързваха. Разпространените разбирания за дейностите им бяха твърде Далеч от истинската причина да съществуват. Разбира се, това бе елемент на заблуда с намерение истинската цел, онази, към която той се стремеше, да остане скрита. През вековете това бе довело до обвинения в ерес, преследване и дори до унищожаване на цели клонове от организацията поради невежество и задкулисни машинации. Въпреки невероятната власт, която организацията притежаваше, всички усилия бяха напразни. Досега.
Не искаше да пита в този момент, щеше да остави това за по-късно, когато изкопчи от стария козел онова, за което бе дошъл.
— Разбира се, всичко е възможно — отвърна замислено Георги.
Петър отпи глътка кафе и мълчаливо продължи да наблюдава разговора между управителя на музея и Боряна.
Този път Жоро не изглеждаше изненадан от посещението им, а по-скоро озадачен. Естествено, бе много любезен и отново ги покани в кабинета си. Направи кафе на очукан електрически котлон, скрит в един от шкафовете на гардероба. Петър се чудеше кога ли ще се изнерви докрай и съвсем открито ще попита Боряна какво наистина търси. Засега успяваше да се сдържи и отговаряше на въпросите ѝ, без да задава свои. Канцеларията му бе в същия захабен вид, както и вчера, само купчината с изписани листове върху бюрото като че ли се бе увеличила. Единствено светлината на следобедното слънце осветяваше износените мебели по-силно и цялата обстановка изглеждаше още по-потискащо.