— Разбирам — съгласи се Петър. Отпи от кафето си и попита: — Къде е входът, трябва да го проверим, нали?
Георги Божанов се почеса с показалец по върха на носа.
— Помня само предполагаемото му местоположение. Не забравяй, бил е затрупан преди почти век. Цяла гора може да израсте над него за толкова време. Освен това беше твърде отдавна и не съм сигурен в подробностите.
Мерцедесът на Славея завиваше зад ъгъла, когато видя доктор Казакова и Петър Георгиев да излизат от тъмносиньо БМВ, паркирано пред Регионалния исторически музей. Отне му секунда, докато ги разпознае, но успя да реагира навреме и викна на Кофата да свие в първата пряка. От прикритието на околните сгради той необезпокоявано проследи как двамата се насочват към страничния вход на музея.
Каза на Кофата да паркира в страничната уличка, без да губи от поглед сградата и тъмносиния автомобил пред нея.
— Работата е там, че професор Фехер проучва две малки могили в района през лятото и есента на 1930 г., където, без да иска, прави сензационно откритие, което не оповестява.
Виктор търпеливо слушаше, не задаваше повече въпроси. Ото продължи монотонно да разкрива информацията, с която разполагаше.
— По време на теренните проучвания той е наемал работници от близките села, които в интерес на истината навярно са търсили съкровища, за да ги задигнат. Една нощ, два дни преди края на разкопките, двама от работниците му копаят в задния край на едната от могилите и на дълбочина от метър и шейсет се натъкват на каменна плоча. Не успяват да разкопаят достатъчно, за да я извадят за кратката нощ, и решават да кажат на професор Фехер за откритието си вероятно от страх, че ще бъдат предадени на властите.
Въглените в камината тлееха, покрити със сива пепел. В приглушената зеленикава светлина от единствената настолна лампа лицето на възрастния човек сияеше от ентусиазъм.
— Водят професора до изкопа и му показват какво са намерили — тържествуващо завърши той.
Виктор разбра, че от него се очаква да реагира, и попита вяло:
— Какво?
— Ето тук е интересното! — възкликна Ото. — Това, което са намерили, никога не става известно.
Наведе се над масичката и впери искрящ поглед в човека пред себе си.
— През 1934 г. професорът публикува изследванията си върху гробниците, но не споменава нито дума за откритата каменна плоча.
— Вероятно това ни води към неговия мистериозен архив?
— Именно! — възкликна старецът. — Преди да стигнем до него обаче, трябва да поясня, че точно фактът, че не е публикувал нищо за откритата плоча, ни насочи към архива му.
— Как така? — недоумяваше Виктор.
— Както вече споменах, професорът напуска страната два дни след случилото се, но изявява желание да се върне отново там и да продължи с разкопките година по-късно. Този път властите не са му позволили. Освен това интерес предизвиква реакцията на друг археолог към работата на професор Хефер. Казва се Богдан Филов и дори за кратко е бил министър-председател на България през онези години.
— Да, знам кой е той — потвърди Виктор, — но какво общо има с професор Фехер?
— Нищо на пръв поглед. Оказва се, че той навярно е разбрал за иманярските набези на местните и за откритата каменна плоча, въпреки че Фехер нарежда изкопът да се запълни отново и да се покрие с трева — така, сякаш никога не е бил изкопаван. — Очите на възрастния германец тържествуваха. — Шест години по-късно Филов извършва няколко сондажа в района, но не открива нищо, въпреки че навярно е издирил хората, които са направили изкопа през онази нощ. Интересното е, че не публикува нищо от тези сондажи, сякаш иска всичко да остане незабелязано.
— Тоест? Не е копал на правилното място или…
— Хахаха… — засмя се меко старецът, — виждаш ли, млади приятелю, всеки детайл е важен. Не, точно на мястото е копал, само че там вече не е имало нищо.
Валери Петков стоеше облегнат на стената в дъното на централната зала на районното управление, докато държеше чашата с горещо кафе в дясната си ръка. Ежедневният брифинг бе скучен както винаги, затова не му обръщаше особено внимание.
Въпреки многото хора в залата цареше тишина, нарушавана единствено от тихото жужене на проектора, който запращаше към голям квадратен екран серия от образи.
Шефът им изреждаше информацията за изминалото денонощие с монотонен глас.
— … убитият Кирил Калев е добре познат, с тлъсто досие. Работил е за Георги Златанов с прякор Славея — иманяр от тежка категория, който контролира северната част на страната…