Гласът ѝ заглъхна, без да довърши, и очите ѝ се изпълниха със сълзи. Отмести поглед към Петър, търсейки подкрепа. Той сложи ръка на рамото ѝ и леко я стисна.
— Разбирам… Наистина разбирам — тихо каза уредникът.
Георги Божанов чудесно разбираше и останалата част от причината Боряна да не сподели с него всичко, но реши да не настоява повече. Така или иначе нещата се връзваха. Откритието им бе изумително и със сигурност щеше да предизвика сензация. Естествено, откривателят щеше да получи освен академичното признание и всички останали облаги. Парите биха били само малка част от тях на фона на световната известност и слава.
Гласът на Петър го извади от мислите му.
— Ще ни помогнеш ли?
— Бих искал да мога — отвърна той.
— Какво ти пречи?
— Казах вече, не помня много.
— Добре, де, поне ни кажи къде да търсим — настояваше Петър.
— Не пазиш ли записките си? — гласът на Боряна бе възвърнал увереността си и от сълзите нямаше и следа. — Помня, че записваше всичко паралелно с другите.
— Всъщност да, пазя ги. Само че не са тук.
— А къде?
— У нас. Пазя всичко, по което съм работил, но вероятно ще отнеме време да изровя онова, което ви е необходимо.
— Чудесно! — възкликна Боряна и се изправи. — Времето е ресурс, чиято липса усещаме извънредно осезателно, затова — да вървим към вас.
Жоро потри брадата си с длан.
— Защо не изчакате тук? Аз ще отскоча набързо и ще се върна. Майка ми е болна и не желая да я безпокоя.
Боряна понечи да възрази, но той я прекъсна:
— Няма да се бавя.
— Става — намеси се Петър, — ще те изчакаме.
Славея забеляза дългата фигура на Георги да се измъква от входа и да поема нанякъде с широки крачки.
Това го изненада. Налагаше се да измисли нещо бързо, защото искаше да разбере какво се случва в музея, а ако онези двамата останеха без наблюдение, като нищо можеха да се измъкнат. После иди ги търси. Кофата беше вариант. Не му се искаше той да действа самостоятелно, но нямаше избор — всяка минута, през която Боряна и Петър бяха все още живи, го приближаваше към затвора. Освен това никак не желаеше да се замесва пряко в смъртта им.
— Пищовът в теб ли е? — завъртя глава към бияча.
Кофата се сепна и прекара ръка по задната страна на колана си.
— Да — отвърна, вдигайки вежди.
— Слушай сега — отсечено каза Славея, — чакаш тук, следиш за ония двамата. Когато излязат, тръгваш след тях и…
Младежът го гледаше безизразно.
— Какво бе, тъпанар, да ти го нарисувам ли искаш? — повиши тон Златанов. — Трепеш ги, бе!
Кофата кимна.
— След това се измъкваш и се покриваш. Аз ще те потърся. Ясно?
Онзи отново кимна.
— Само гледай да объркаш нещо, убих те — вгледа се в очите му, но те не трепнаха. — Айде, действай — добави за последно и излезе от колата.
Георги крачеше замислен по горещите пусти улици и се чудеше дали това, което е напът да направи, е правилно. Излъга, когато каза, че ще обезпокоят майка му — старицата бе починала преди година, но Боряна не знаеше това. Искаше да остане за малко сам. Домът му се намираше наблизо и нямаше да отнеме много време да стигне дотам, а имаше нужда да осмисли напълно онова, което чу.
Откритието на Боряна го бе зашеметило. Въпреки че участваше в разговора преди малко, мислите му се въртяха около чутото и всичко онова, до което щеше да доведе, веднъж оповестено.
Фактът, че е разкрит непокътнат храм, в който са се извършвали ритуали, свързани с древните учения на Кабирските мистерии, при това изграден на такова място, с подобна система за сигурност, го караше да преосмисли всичко онова, което бе учил до момента. Ами съдовете? Самата идея за изработка на имитации в древността изглеждаше фантастична. Колко ли важни трябваше да са? Дяволите да го вземат, та нали пишеше труд върху погребалните ритуали и космогонията на гетите! Варварският имидж на траките губеше яркост и вместо това се натрапваше образът на одухотворен народ, чиито жреци са извършвали сложни, забулени в мистика ритуали, свързани с безсмъртието на знанието и ценността му в древната обществена система. Още по-силно изпъкваше тази необичайна сложност на учението, което явно намираше прием както при астите, съдейки по местонахождението на храма, така и при гетите и… кой знае още при кого. Или териториите, за които се предполагаше, че са обитавани от тракийски племена, бяха тотално погрешни? Пълен абсурд!