— Не, благодаря, ще шофирам обратно.
— Да, да, точно така, не трябва да нарушаваме закона, нали?
Лек смях зад гърба на д-р Генчев му подсказа, че двамата младежи намират шегата на Славея за забавна.
— Парите тук ли са? — попита.
— Но моля ви, докторе, не ми ли вярвате? — с престорена обида отвърна Славея, докато си наливаше питие в голяма кристална чаша, после добави: — Тук са, разбира се.
Издърпа чекмедже от тежкото писалище и извади обемист пакет, увит във вестник.
— Ще ги получиш, когато се уверя, че това, което предлагаш, е истинско и си заслужава. Носиш го, нали?
— Разбира се, г-н Златанов, не ми ли вярвате? — усмихна се докторът и бръкна в лекарската чанта. Поколеба се за миг, но в крайна сметка вече беше тук и нямаше търпение всичко да приключи. Освен това не искаше да изглежда нерешителен.
Когато разви парцала, възрастният човечец до него възкликна тихо.
— Но… но това е… Това е ритон!
Славея се наведе напред и взе ритона в ръка. Разглеждаше го с присвити очи, докато го въртеше пред лицето си.
— Разбира се, че е ритон. Златен. Добре запазен. Ето — подаде го на плешивеца, — провери го.
Човекът припряно зарови ръка в чантата си и извади малка лупа. Свали очилата, постави лупата на дясното си око и внимателно пое златния ритон от ръцете на Славея.
Древният съд представляваше извита чаша за пиене, завършваща с гола женска фигура в долната си част. Отметнала глава, жената протягаше ръце напред, докато косата ѝ се спускаше на вълни назад по гърба. Детайлите бяха изобразени изключително прецизно — очите имаха зеници, а голите щръкнали гърди завършваха с деликатни заострени зърна. Плътните ѝ устни сякаш бяха изработени от някакъв различен от злато метал. По-матови и без блясък, те се извиваха в предизвикателна усмивка, допринасяйки още повече за реализма на фигурата. Вдлъбната линия на гърба опираше в разширението на таза с две трапчинки, откъдето плавно се издигаше овалният рог, в който се е наливало питието.
Под гърдите ѝ продължаваше стегнат корем с ясно различим пъп в средата. Краката на фигурата, леко разкрачени, бяха свити силно в колената, като петите докосваха задната част на бедрата и подпираха рога. Сякаш жената стоеше на колене и ръце, извила гръб назад, крепейки рог за вино. Между устните ѝ се намираше малък отвор, от който се е изливала течността.
Композицията беше изпълнена с усещане за красота и разбиране на пропорциите на човешкото тяло. Овалът на извития гръб плавно преминаваше в извивката на рога. Той беше чист, без никакви украшения. Завършваше с извит навън ръб, по който се виждаха изсечени някакви чертички.
Минаха няколко минути в пълно мълчание.
— Необичайно… — започна човекът. — Не е изработен от златен лист, изглежда, е излят и след това обработван допълнително, много нехарактерно.
Златанов стрелна Иван с очи.
— Липсват овули1, релефни перли, които да украсяват прехода от протомето2 към гърлото, няма целезирани детайли, всичко е изпипано… Фигурата е гола, подробно представена… масивна — продължаваше той. — Много необичайно протоме, трябва да призная… За пръв път срещам такова.
Ръцете на доктора се изпотиха.
— Обикновено по гърлото и рога има изобразени различни сцени — вдигна очи плешивият. — Епизоди от живота на божества или герои, които са носили…
— Не ми обяснявай какво представлява ритон! Истински ли е? — рязко го прекъсна Славея.
Чичкото вдигна глава и въпреки напрежението Иван едва не се изсмя на глас — лупата караше дясното око да изглежда огромно. Всъщност никак не му беше до смях.
— Не мога да кажа толкова бързо. Виждат се следите от обработката, материалът изглежда автентичен, въпреки че… Ето тук — посочи той устните. — Това не е злато. Не знам от какъв метал е и как е вложен, но е крайно необичайно. Цялата композиция е необичайна. Или това е много глупав опит за фалшификат, или е нещо, което никой не е срещал досега. Със сигурност не е продукт на Лампсак.
— Кой е Лампсак? — несъзнателно реагира докторът.
— Не кой, а какво. Това е град, където са се изработвали голяма част от златните предмети от древността, които намираме днес. Но този не е оттам.
— Можеш ли да го датираш?
— Хм, по нищо не прилича на малоазийската школа, поне не намирам аналог нито в гръцката, нито в персийската торевтики3. Безспорно, ритоните се използват с ритуални функции още от IV — III хилядолетие преди новата ера, но единствено траките употребяват за това благородни материали. А такъв, с толкова подробна немитологизирана женска фигура, никога не е срещан. Да не говорим за хм… силно сексуалното изображение.